Тихият глас на Вили се смеси с останалите звуци от апартамента:
— Мислех си, че е възможно да вдъхна живот на статуята, и сгреших. Обаче онази, която трябваше да го постигне, не поиска да разбере колко по-силна е илюзията от действителността.
— За кого говориш в момента?
— За другата. За живата Галатея, за новата Лисбет. Изпадна в паника и заплаши да развали всичко. Сега осъзнавам, че се налага да се задоволя със статуята. Но това не е проблем.
В стомаха на Хари се надигна нещо студено.
— Докосвал ли си някога статуя, Хари? Допирът до кожата на мъртвец е изключително завладяващ. Вече не е топла, но не е и съвсем изстинала.
Ръката на Вили галеше синия дюшек.
Хари усети как студенината го парализира отвътре, сякаш му биха инжекция с ледена вода. Зададе въпроса си със свито гърло:
— Нали осъзнаваш, че всичко свърши?
— Откъде-накъде? — протегна се Вили. — Просто ти разказах история. Нищо не можеш да докажеш.
Вили посегна към нощното шкафче. Проблесна метал. Хари се вцепени. Вили вдигна предмета: ръчен часовник.
— Става късно, Хари. Време е да те изпратя. Не е ли по-добре да си тръгнеш, преди да е излязла от банята?
Хари не помръдна.
— Залавянето на убиеца е само едната половина от обещанието, което ме накара да ти дам, Вили. Обещах ти още нещо: да го накажа. И то сурово. Според мен ти искаше да го сторя, защото част от теб копнее да си получи заслуженото, нали?
— На Фройд отдавна му мина времето, Хари. Както и на твоето посещение.
— Нима не искаш да чуеш доказателството?
— Ако така ще си тръгнеш по-скоро, казвай — въздъхна Вили.
— Всъщност трябваше да се досетя още когато получихме по пощата пръста на Лисбет с диамантения пръстен. Третият пръст на лявата ръка. Vena amoris. Убиецът явно е искал да има любовта й. Парадоксалното е, че именно този пръст те издаде.
— Издаде ли…
— По-точно екскрементите под нокътя.
— В тях има следи от кръвта ми. Не ми казваш нищо ново, Хари. Нали вече обясних, че обичахме да…
— Точно така. И понеже ни го каза, не сме правили по-подробни изследвания. По принцип няма какво толкова да открие човек. На погълнатата храна са й нужни дванадесет до двадесет и четири часа, за да стигне до ректума. През това време стомахът и червата я превръщат в неузнаваем биологичен отпадъчен продукт. Неузнаваема е до такава степен, че дори под микроскоп е трудно да се установи какво е ял човек. И все пак някои храни преминават непокътнати пред храносмилателната система: семките на гроздето и…
— Ще ми спестиш ли медицинската си лекция, Хари?
— … семената. В екскрементите открихме две семенца. Дотук нищо особено. Затова чак днес — когато се досетих кой е убиецът — накарах лаборантите да подложат семената на по-щателен анализ. И знаеш ли какво откриха?
— Нямам представа.
— Цяло семе от аптекарски копър.
— Е, и?
— Разговарях с шефа на кухнята в кафенето до Националния театър. Действително си прав: единствено там в цяла Норвегия приготвят хляб с цели семена от аптекарски копър. Много вкусен е с…
— Херинга — прекъсна го Вили. — От мен знаеш, че там редовно си поръчвам това ястие. Накъде биеш?
— По твои думи в деня, когато изчезна Лисбет, си закусил с херинга и хляб в кафенето до театъра, както все ден. Някъде между девет и десет сутринта. Чудя се обаче как семето е успяло да напусне стомаха ти и да попадне под нокътя на Лисбет.
Хари изчака, за да се увери, че Вили е осмислил думите му.
— Според версията ти Лисбет излязла от апартамента ви към пет часа̀, тоест около осем часа след като си изял закуската си. Дори и да сте се любили и тя да те е стимулирала анално непосредствено преди да излезе, няма как, колкото и ефективно да работят червата ти, да придвижат семето от аптекарския копър до ректума ти за осем часа. Абсурдно е от медицинска гледна точка.
Хари забеляза как по смаяното лице на Вили пробяга лек тик, когато чу думата „абсурд“.
— Семето от аптекарски копър може да стигне до ректума ти най-рано в девет вечерта. Следователно пръстът на Лисбет е бил в тялото ти в даден момент от вечерта, нощта или следващия ден. При всички случаи след като си подал сигнала за изчезването й. Разбираш ли какво ти казвам, Вили?
Режисьорът се втренчи в Хари. Или, по-точно, очите му бяха насочени към Хари, но погледът му се взираше някъде в далечината.
— Това се нарича веществено доказателство — обясни Хари.
— Ясно — кимна бавно Вили. — Веществено доказателство, значи.
— Да.
— Конкретен и неоспорим факт.