Хари и Свен седяха на пода в коридора и чакаха.
— Закъснява — отбеляза Свен.
— Да.
Мълчание.
— Да поиграем. Кажи парче на Иги Поп, започващо със „С“ — предложи Свен. — Ти започни.
— Престани.
— „China Girl“55.
— Не сега, Свен.
— Ще се разсеем. „Candy“56.
— „Cry for Love“57.
— „China Girl“.
— Вече го каза, Сивертшен.
— Има две версии.
— „Cold Metal“58.
— Изплашен ли си, Хари?
— До смърт.
— И аз.
— Добре. Това увеличава шансовете ни за оцеляване.
— С колко? С десет процента? С два…
— Шшт! — изсъска Хари.
— Това асансьорът ли е? — прошепна Свен.
— Качва се насам. Дишай дълбоко и спокойно.
Чуха как асансьорът спря с тих стон. Минаха две секунди. После се разнесе дрънченето на металната решетка. Продължи доста време: явно Валер отваряше вратата много внимателно. Шепот. Отвори шахтата за боклука. Свен погледна въпросително Хари.
— Вдигни си ръцете, за да ги вижда — прошепна Хари.
Белезниците издрънчаха, когато двамата мъже едновременно вдигнаха ръце. Стъклената врата към коридора се отвори.
Показа се Олег: обут с топлинки, наметнат с горнище на анцуг над пижамата. Спомените внезапно връхлетяха Хари. Коридор, нощен шум, звук от крака, влачещи се топлинки; мама; болницата.
Том Валер вървеше плътно зад Олег с ръце в джобовете. Хари обаче виждаше как цевта на пистолета опъва черното кожено яке.
— Спри — нареди Валер, когато между Олег и двамата мъже останаха пет метра.
Олег се вторачи в Хари с черните си изплашени очи. Хари се насили да му внуши спокойствие с поглед.
— Защо сте се закопчали така, момчета? Вече станахте неразделни, а? — прогърмя гласът на Валер.
Явно Валер е проверил списъка, изработен преди акцията, помисли си Хари, и е разбрал, че на четвъртия етаж няма никого.
— Стигнахме до извода, че сме в един кюп — обясни Хари.
— А защо не сте в стаята, както наредих? — Валер зае такава позиция, че Олег да остане между тях.
— Защо искаш да сме вътре? — поинтересува се Хари.
— Сега не ти задаваш въпросите, Хуле. Влизайте в стаята. Веднага.
— Няма да стане, Том.
Хари показа свободната си ръка. Държеше два ключа: единият, тип „Йейл“, а другият по-малък.
— За стаята и за белезниците — поясни той.
После зяпна, сложи двата ключа върху езика си и затвори уста. Намигна на Олег и преглътна.
Том Валер гледаше невярващо как адамовата ябълка на Хари бурно се повдигна няколко пъти.
— Налага се да промениш плана, Том — изпъшка Хари.
— Кой план?
Хари сгъна крака, подпря се на стената и се надигна от пода. Валер извади ръка от джоба си. Насочи пистолета към Хари. По лицето на Хари се изписа кисела физиономия и той се потупа два пъти по гърдите, преди да заговори:
— Не забравяй, че от няколко години те държа под око, Том. Знам горе-долу как действаш. Как си убил Свере Улсен в дома му и си го представил като акт на самозащита. И как за втори път изигра същия номер до Пристанищния склад. Според мен възнамеряваш да застреляш мен и Свен Сивертшен в стаята, като инсценираш, че аз съм убил първо него, а после и себе си; след това да си тръгнеш от местопрестъплението и да оставиш колегите да ме намерят. А не си ли планирал да подадеш анонимен сигнал в полицията, че си чул изстрели от общежитието, а?
Том Валер хвърли нетърпелив поглед към коридора.
Хари продължи:
— Обяснението е ясно като бял ден. На Хари Хуле са му се струпали твърде много неща: психотичен алкохолик е, приятелката му го е зарязала, изгубил е работата си. И като капак на всичко отвлича арестант. Изпитва саморазрушителен гняв, преминаващ в ужас. Жертва е на лична трагедия, почти — но не напълно — неразбираема. Нещо такова ли ти мина през ума?
Валер леко се усмихна:
— Добър опит. Забравяш обаче частта, в която той, съсипан от любовна мъка, отива през нощта в дома на любимата си, промъква се вътре незабелязано и отвлича сина й. Затова го откриват заедно с вас.
Хари се съсредоточи върху дишането си.
— Наистина ли си мислиш, че всички — Мьолер, началникът на криминалната полици, медиите — ще повярват така лесно на такава история?
— Ще повярват, разбира се — не се усъмни и за секунда Валер. — Не четеш ли вестници? Не гледаш ли телевизия? Ще дъвчат случая няколко дни, най-много седмица, ако междувременно не се случи нещо по-интересно, което наистина да е сензация.
Хари замълча.
Валер се усмихна.