— Тоест един от нашите; от най-уважаваните ни старши инспектори.
През следващите десет секунди Хари имаше усещането, че се намира във вакуум: ни въздух, ни звук. Осъзнаваше, че кариерата му на полицай може да приключи тук и сега.
— Добре, Хуле. Ще се срещна с този твой свидетел, преди да реша как да постъпим.
Началникът се изправи:
— И, предполагам, разбираш, че засега това се налага да остане между нас двамата.
— Колко време ще стоим тук?
Хари се сепна от гласа на таксиметровия шофьор. Почти беше заспал.
— Карайте обратно — хвърли той последен поглед към дървената къща.
Докато пътуваха, мобилният му телефон звънна. Обаждаше се Беате.
— Май открихме оръжието — осведоми го тя. — Оказа се прав. Пистолет.
— В такъв случай честито и на двама ни.
— Е, не беше трудно да го открием. Хвърлен е в кофата за смет под мивката.
— Марка, номер?
— „Глок“ 23. Номерът е изтрит.
— Следите от заличаването?
— Ако се чудиш дали са същите като онези, които понастоящем намираме на повечето конфискувани оръжия в Осло, отговорът е да.
— Ясно — отвърна Хари и прехвърли телефона в лявата си ръка. — Само не схващам защо ми звъниш, за да ми съобщиш всичко това. Не работя по този случай.
— На твое място не бих била толкова сигурна, Хари. Според Мьолер…
— Мьолер и цялата шибана полиция в Осло да вървят по дяволите!
Хари се изплаши от пронизителния звук на собствения си глас. Забеляза как вдигнатите вежди на шофьора изпълниха огледалото.
— Извини ме, Беате. Просто… Там ли си?
— Да.
— Точно в момента съм на режим off6.
— Може да почака.
— Кое?
— Не е спешно.
— Изплюй камъчето.
Тя въздъхна.
— Забеляза ли отока точно над клепача на Камила Луен?
— Разбира се.
— Предположих, че вероятно убиецът я е ударил или се е наранила при падането. Но се оказа, че не е цицина.
— Така ли?
— Съдебният патолог натисна подутината. Беше съвсем твърда. Затова пъхна пръст под клепача й. И знаеш ли какво намери от горната страна на очната й ябълка?
— Ами… не.
— Малък, червеникав скъпоценен камък, шлифован във формата на звезда. Предполагаме, че е диамант. Какво ще кажеш?
Хари си пое дъх и погледна часовника. Имаше още поне три часа, докато затворят бара на „Софие“.
— Че не работя по случая — отвърна той и си изключи телефона.
Шеста глава
Петък. Вода
Суша е, но видях как полицаят излиза изпод водата. Вода за жадните. Дъждовна, речна, околоплодна.
Той не ме забеляза. Отправи се, залитайки, към булевард „Юлевол“, където се опита да си извика такси. Никой не искаше да го качи. Приличаше на една от онези неспокойни души, бродещи по брега на реката, които лодкарят отказва да преведе на отсрещния бряг. Горе-долу знам какво е усещането. Да те тормозят онези, дето преди си ги хранил. Да ти обърнат гръб, когато за пръв път и ти имаш нужда от помощ. Да откриеш, че те заплюват, но ти няма кого да заплюеш. Бавно да осъзнаеш как трябва да постъпиш. Парадоксалното е, разбира се, че все пак един шофьор на такси се смилява над теб, а ти му прерязваш гърлото.
Седма глава
Вторник. Уволнение
Хари влезе в магазина, отвори вратата на хладилната витрина за мляко и се наведе напред. Запретна потната ти тениска, затвори очи и усети как студеният полъх разхлади кожата му.
Прогнозата гласеше тропическа нощ и малцината клиенти в магазина купуваха месо за грил, бира и минерална вода.
Хари я позна по цвета на кожата. Спряла с гръб към него до щанда за месо, широкото й дупе идеално изпълваше дънковия плат. Щом се обърна, той видя, че е облечена в тениска с шарки на зебра, тясна колкото и леопардовата. Но после Вибеке Кнютсен промени решението си, остави пакетираните бифтеци, бутна количката към щанда за замразени храни и извади два пакета филе от треска.
Хари си дръпна тениската и затвори вратата. Не му се пиеше мляко. Не му се ядеше нито месо, нито треска. По принцип се нуждаеше от възможно най-малко храна, просто нещо, годно за ядене. Не защото беше гладен, а защото снощи стомахът му се сви на топка. От опит знаеше, че не хапне ли твърда храна, няма да успее да задържи в стомаха си и капка алкохол. В количката му имаше пълнозърнест хляб и плик от „Винмонополе“7 намиращ се на отсрещната страна. Добави половин пиле, стек с шест бири „Ханса“ и отскочи безцелно до щанда за плодове. После отиде на касата, където се озова точно зад Вибеке Кнютсен. Не го беше обмислял, но не се случи и съвсем случайно.
7
„Винмонополе“ — вериги от магазини в Норвегия, които имат монопол върху продажбата на спиртни напитки. — Бел.прев.