Тя се обърна леко, но не го видя и сбърчи нос, сякаш усети остра миризма. Хари не изключваше подобна възможност. Тя помоли касиерката за две кутии цигари „Принс Майлд“.
— Нали у вас не се пуши?
Изненадана, Вибеке се обърна, погледна го и му се усмихна по три различни начина: първо бегло, машинално; после одобрително и, накрая, след като си плати, любопитно.
— А вие май ще правите купон.
Тя напъха покупките само в един пластмасов плик.
— Нещо такова — измърмори Хари и се усмихна на свой ред.
Тя наклони леко глава. Ивиците на зебрата се раздвижиха.
— Много гости ли очаквате?
— Няколко човека. Всички са без покана.
Касиерката подаде на Хари рестото, но той кимна към кутията за дарения на Армията на спасението.
— Ами тогава ги изгонете — усмивката вече стигна до очите й.
— Е… точно тези гости не мога да ги отпратя така лесно.
Бутилките с „Джим Бийм“ се удариха в стека е шестте бири и весело издрънчаха, когато Хари вдигна торбите.
— Стари приятели по чашка?
Хари я погледна крадешком. Имаше вид на човек, който знае какво говори. Стори му се още по-странно, че тя живее с толкова нормален на вид мъж. Или по-точно: как така едни толкова нормален мъж живее с жена като нея.
— Нямам приятели — отговори той.
— Значи ще ви гостува жена. И тя ли е от напористите?
Хари възнамеряваше да задържи вратата пред нея, но се оказа, че тя се отваря автоматично. Все пак бе пазарувал тук само някакви си стотина пъти. На тротоара застанаха един срещу друг. Хари не знаеше какво да каже. Вероятно по тази причина изтърси:
— Три дами. Случва се да си тръгнат, ако пийна достатъчно.
— А?
Тя заслони очи с ръка и го погледна.
— Нищо. Извинете ме. Просто мисля на глас. Тоест, не мисля… но го правя на глас. Викат му бръщолевене. Та…
Нямаше представа защо тя продължава да стои.
— Цяла събота и неделя тичаха нагоре-надолу по стълбището — съобщи тя.
— Кой?
— Ами полицията.
Хари бавно попиваше информацията, че е изминал цял уикенд, откакто посети апартамента на Камила Луен. Опита се да се огледа във витрината на магазина. Цял уикенд? В какво ли състояние беше външният му вид?
— Не ни информирате за нищо — продължи тя, — а във вестниците пише, че не разполагате със следи. Вярно ли е?
— Не работя по този случай — отвърна Хари.
— Ясно — кимна Вибеке Кнютсен. После по лицето й се изписа усмивка. — И, знаете ли…
— Какво?
— Всъщност това едва ли има значение.
Чак след няколко секунди на Хари да просветна какво иска да каже тя. Избухна в смях, който премина в задушлива кашлица.
— Странно как не съм ви виждал досега в този магазин — подхвърли той, след като успя да си поеме дъх.
— Кой знае, нищо чудно скоро пак да се засечем — вдигна рамене Вибеке.
Подари му ослепителна усмивка и тръгна. Пластмасовите торби и дупето и се поклащаха наляво-надясно.
Ти, аз и животно в Африка.
Хари го изрече наум толкова високо, че за миг се изплаши да не го е казал и на глас.
На стълбите пред външната врата на жилищната сграда, където живееше Хари, седеше мъж с наметнато на раменете яке и ръка, притисната към корема. По ризата му имаше петна от пот на гърдите и под мишниците. Виждайки Хари, той се изправи.
Хари си пое дъх и се приготви за битка. Мъжът беше Бярне Мьолер.
— Боже мой, Хари.
— Боже мой и на теб, шефе.
— Знаеш ли на какво си заприличал?
Хари извади ключовете си.
— На лошо обучен полицай?
— Получи нареждане през уикенда да помагаш в разследването на убийството, а никой не те е мяркал. Днес пък дори не се явяваш на работа.
— Успах се, шефе. Хич не е толкова далеч от истината, колкото си мислиш.
— Сигурно ще кажеш, че си се успивал и през онези седмици, когато идваше на работа чак в петък?
— Е… облачната покривка се вдигна след първата седмица. Затова се обадих в службата. А ми съобщиха, че някой ме е добавил към списъка с отпускарите. Ти си бил, предполагам.
Хари влезе във входа с тежки стъпки, а Мьолер ситнеше по петите му.
— Видях се принуден да го сторя — изстена той и притисна ръка към корема си. — Четири седмици, Хари!
— Е… една наносекунда във всел…
— И нито дума къде си бил!
Хари се затрудни, докато пъхаше ключа.
— Ей сега ще стане, шефе.
— Какво?
— Ще ти обясня къде бях. Тук.
Хари бутна вратата на апартамента. Лъхна ги сладникаво кисела миризма на престоял боклук, бира и угарки от цигари.