— Той промени решението си.
— Свидетелят ти се е отказал?
— Да.
Началникът бавно отпи от бирата.
— В продължение на пет месеца беше съгласен — обясни Хари. — Последно го заяви онзи ден. Дали пачата от свински крачета е вкусна?
— Какво каза?
— Уговорихме се днес да го взема след срещата във Филаделфия. Когато отидох, ми съобщи какво решил: отказва се. Стигнал до извода, че човекът, когото видял в колата заедно със Свере Улсен, все пак не е Том Валер.
Началникът погледна Хари. После с движение, което, както Хари разбра, обобщаваше мнението му за срещата, той подръпна ръкава на палтото си и погледна часовника.
— В такъв случай не ни остава друго, освен да предположим, че свидетелят ти е видял друг човек, а не Том Валер. Или какво ще кажеш, Хуле?
Хари преглътна. И пак. Бе забил поглед в менюто.
— Пача. Това си избрах.
— Добре тогава. Аз тръгвам, но го пиши на моя сметка.
Хари се изсмя горчиво.
— Много мило от твоя страна, шефе. Но ако съм честен, имам лошото предчувствие, че накрая все пак аз ще си платя за всичко съвсем сам.
Началникът се навъси и подхвана с глас, треперещ от раздразнение:
— Нека тогава и аз да бъда откровен, Хуле. Обществена тайна е, че ти и старши инспектор Валер не можете да се гледате. Откакто ти изложи необоснованите си обвинения, в мен се породи съмнение, че си позволил личната ти антипатия да повлияе на трезвата ти преценка. По мое мнение това подозрение току-що получи своето потвърждение.
Началникът бутна настрани наполовина пълната халба, стана и закопча палтото си.
— Затова ми позволи да бъда кратък, но и, надявам се, ясен, Хуле. Убийството на Елен Йелтен е разкрито и с това случаят е приключен. Нито ти, нито някой друг успя да приведе качествено нови доказателства, които да дадат повод за ново разследване. Ако отново дори припариш до случая, ще го сметна за нарушение на мое нареждане и заповедта за уволнението ти, подписана от мен, незабавно ще бъде изпратена на Личен състав. Не го правя, защото си затварям очите пред корумпирани полицаи, а защото съм натоварен с отговорността да поддържам професионалния морал на прилично ниво. А това изключва толерирането на полицаи, които викат „вълк“ с повод и без повод. Разбера ли, че по някакъв начин се опитваш да продължиш с обвиненията срещу Валер, ще бъдеш незабавно отстранен, а Службата за разследване на полицаи ще се заеме със случая.
— Кой случай? — тихо попита Хари. — Валер срещу Йелтен?
— Хуле срещу Валер.
Началникът на криминалната полиция си тръгна. Хари остана втренчен в пълната до половина халба. Дори да се подчини на шефа си, това нямаше да промени нищо. И без друго с него беше свършено. Провали се, а сега се превърна и в заплаха за своите хора. Параноичен предател, бомба със закъснител, от която щяха да се отърват при първата удала им се възможност. От Хари зависеше кога ще им я предостави.
Сервитьорът дойде с бутилката минерална вода и попита Хари желае ли нещо за ядене или за пиене. Хари навлажни устни, докато мислите му се блъскаха една в друга. Достатъчно бе само да им даде повод; други хора щяха да се погрижат за останалото.
Бутна настрана бутилката с минерална вода и отговори на сервитьора.
Това се случи преди четири седмици и три дена. Тогава започна всичко. И приключи.
Втора част
Осма глава
Вторник и сряда. Чао чао
Във вторник температурата на сянка в Осло достигна двадесет и девет градуса и още в три часа хората започнаха да бягат от офисите към плажовете. Туристите се тълпяха из уличните кафенета край пристанището и в парка „Фрогнер“, където въпреки леещата се по телата им пот щракваха задължителните снимки пред Монолита8 и после слизаха към прочутия фонтан с надеждата някой полъх на вятъра да ги облее с разхлаждащ душ от водни пръски.
Като се изключат туристите, в града цареше тишина и малкото живот течеше на забавен каданс. Строителни работници, голи до кръста, се облягаха на машините, зидарите по скелетата на Държавната болница гледаха надолу към безлюдните улици, а таксиметровите шофьори намираха сенчести места за паркиране, където се събираха на групички и обсъждаха убийството на булевард „Юлевол“. Само по улица „Акер“ имаше признаци на повишена активност: търсачите на сензации, зарязали традиционните банални новини през лятото, жадно се нахвърлиха върху все още прясното убийство. Понеже много от постоянните им сътрудници бяха в отпуск, редакторите хвърлиха в този случай всичките си сили: от студенти, заместващи титулярите през лятото, до скучаещи журналисти от политическия отдел. Само журналистите от културния сектор не бяха ангажирани. И въпреки това бе по-тихо от обикновено. Вероятно се дължеше на факта, че „Афтенпостен“ се премести от улицата на всички вестници далеч надолу в центъра, в сградата на Централната поща. Представляваше некрасив провинциален вариант на небостъргач, устремен към безоблачното небе. Бяха понатъкмили златистокафявия колос в предния край на строежите, планирани в залива Бьор, но криминалният журналист Рогер Йендем все още виждаше от кабинета си само Плата, пазара на наркоманите, и външното им панаирджийско стрелбище зад бараките, откъдето щеше да дойде чудесният, нов свят. Улавяше се, че понякога търси с очи Тумас. Но Тумас излежаваше в затвора присъда за опит за взлом в жилище на полицай през зимата. Колко може да оглупее човек? Или колко да се обезсърчи? Все пак Рогер се отърси от тревогата си, че внезапно ще види как точно под носа му малкият му брат си забива свръхдоза във вената.
8
Монолита — внушителна скулптура, дело на Гюстав Вигелан (1869–1943), която представлява седемнадесетметров гранитен блок, изобразяващ преплетени човешки тела. — Бел.прев.