Формално в „Афтенпостен“ не назначиха нов ръководител след като последният прие икономическия пакет от мерки, включващи съкращаването на персонала, а просто превърна криминалния отдел в подчинен на новинарския. На практика това означаваше Рогер Йендем да влезе в ролята на редактор на криминалните статии, а да получава обикновена журналистическа заплата. Седнал зад бюрото, с пръсти върху клавиатурата, той гледаше усмихнатото женско лице, сложено като фон върху екрана на компютъра му, а мислите му витаеха при жената, която за трети път си събра багажа и го напусна, изнасяйки се от апартамента му. Този път Деви няма да се върне. Време е да продължи напред. Отиде в настройките на компютъра и махна фона със снимката й. И това беше някакво начало. Наложи се да изостави случая с хероина. Чудесно, мразеше да пише за наркотици. Деви твърдеше, че е заради Тумас. Рогер се помъчи да се абстрахира от Деви и малкия си брат и да се съсредоточи върху случая, за който ще пише: да резюмира убийството на булевард „Юлевол“; затишие пред буря, докато чакат развитие, нови перспективи, един или двама заподозрени. Би следвало тази работа да е лесна. Случаят си беше безспорно секси, съдържаше всички съставки, които би могъл да си пожелае криминалният журналист. Млада неомъжена жена на двадесет и осем години е застреляна в дома си под душа посред бял ден в петък. Намереният в кофата за смет в апартамента й пистолет се оказва оръжието на престъплението. Никой от съседите не е видял нищо, в кооперацията не са забелязани външни хора, а един от живущите там споменава за звук, подобен на изстрел. Понеже липсват следи от взлом, полицията възприема за отправна точка версията, че Камила Луен сама е пуснала извършителя в дома си, но никой от познатите й не се посочва като заподозрян, защото всички имат повече или по-малко стабилно алиби. Камила Луен, графичен дизайнер в „Лео Бурнет“, си е тръгнала от работа в четири и петнадесет и е имала уговорка да се види с две приятелки на верандата на „Къщата на Творците“ в шест. Този факт намалява вероятността да е поканила някого на гости. Не звучеше правдоподобно и хипотезата, че някой е позвънил на домофона й и се вмъкнал в сградата с фалшива самоличност, защото тя е можела да го види на видеокамерата над звънците.
И не стига, че редакцията сътвори заглавия от сорта на „Убита в психостил“ и „Съсед усетил кървав вкус в устата“, ами изтече и информация за два детайла, които осигуриха материал за още две първи страници през следващите дни: Камила Луен е открита с ампутиран ляв показалец. И: под единия й клепач са намерили червеникав диамант с формата на петолъчка.
Рогер Йендем подхвана резюмето си в сегашно историческо време, за да му придаде драматична нотка, но разбра, че е излишно, и зачеркна написаното. Поседя малко, хванал глава в ръцете си. После кликна два пъти върху иконата с кошчето за отпадъци на екрана, сложи курсора върху „Изпразни кошчето“ и се поколеба. Това беше единствената му останала от нея снимка. В апартамента всички следи бяха изличени, дори изпра пуловера, който даваше на Деви. Обичаше да го облича вкъщи, защото бе попил аромата й.
— Сбогом — прошепна той и натисна бутона.
Погледна въведението в резюмето. Реши да замени булевард „Юлевол“ с „Гробището на Нашия Спасител“, звучеше по-добре. После започна да пише. И този път му потръгна.
Към седем хората започнаха неохотно да се изнасят от плажовете към домовете си, а слънцето все още прежуряше от безоблачното небе. Стана осем, после девет, а хора със слънчеви очила пиеха бира, докато сервитьорите в закритите барове си клатеха краката. Стана девет и половина, възвишението Юлер се обагри в червено и в следващия миг слънцето падна. Не и температурата. Нощта пак беше гореща, а хората си тръгваха от ресторантите и баровете и се въргаляха из чаршафите, облени в пот, без да ги споходи сън.