На улица „Акер“ редакциите вече приключваха със съставянето на утрешните броеве и във вестникарските централи седнаха да обсъдят за последно първата страница. Нямаше новини от полицията. Не че криеха нещо, явно четири дена след убийството чисто и просто полицията не разполагаше с нова информация. От друга страна, мълчанието даваше по-голям простор за предположения. Време беше да проявят въображение.
Горе-долу по същото време звънна телефонът в жълта дървена къща с ябълкова градина в квартал Опсал. Беате Льон протегна ръка изпод възглавницата и се зачуди дали майка й, която живееше на долния етаж, се е събудила от звъненето. Най-вероятно да.
— Спиш ли? — попита дрезгав глас.
— Не — отвърна Беате. — Надали някой може.
— Е… аз се събудих чак сега.
Беате седна в леглото.
— Как си?
— Какво да ти кажа. Ами, зле, май това е точният отговор.
Мълчание. Причината Беате да възприема гласа на Хари като далечен не беше телефонната връзка.
— Веществени доказателства?
— Само онова, което си чел из вестниците — отвърна тя.
— Какви вестници?
Беате въздъхна.
— Само онова, което вече знаеш. Събрахме пръстови отпечатъци и ДНК от апартамента, но засега няма изгледи да успеем да ги свържем с извършителя.
— Не извършител — поправи я Хари. — Убиец.
— Убиец, де — прозина се Беате.
— Разбрахте ли откъде е дошъл диамантът?
— Работим по въпроса. Според бижутерите, с които разговаряхме, червените диаманти не са рядкост, но не се търсят в Норвегия. Съмняват се, че този е пласиран от норвежки бижутер. Ако е внесен от чужбина, това, разбира се, увеличава шансовете престъпникът да е чужденец.
— Мм.
— Какво има, Хари?
Хари се изкашля силно.
— Просто се старая да съм в течение.
— Последно те чух да казваш, че не работиш по случая.
— Така е.
— Тогава какво искаш?
— Ами… събудих се, защото сънувах кошмар.
— Да дойда да те завия ли искаш?
— Не.
Нова пауза.
— Сънувах Камила Луен. И намерения от вас диамант.
— Сериозно?
— Да. Струва ми се, че има нещо.
— Какво по-точно?
— Не съм напълно сигурен. Но знаеше ли например, че в стари времена хората имали навика да слагат монети върху очите на мъртвеца, преди да го погребат?
— Не.
— Така плащали на лодкаря, който щял да пренесе душата му до царството на мъртвите. Ако душата му не преминела на отсрещния бряг, нямало да намери покой. Замисли се върху това.
— Благодаря ти за вдъхновението, но не вярвам в призраци, Хари.
Той не й отговори.
— Нещо друго?
— Само едно въпросче. Знаеш ли дали и началникът на криминалната полиция излиза в отпуск тази седмица?
— Да, със сигурност.
— А дали случайно знаеш… кога се връща?
— След три седмици. Ами ти?
— Какво за мен?
Беате чу щракването на запалка. Тя въздъхна:
— Кога се връщаш на работа?
Тя чу как Хари вдиша, задържа въздуха и бавно издиша, преди да отговори:
— Нали каза, че уж не вярваш в призраци.
Горе-долу по времето, когато Беате затвори, Бярне Мьолер се събуди в леглото с болки в стомаха. Остана да лежи и се въртя неспокойно до шест, тогава се предаде и стана. Изяде бавно закуската си. Не пи кафе и веднага се почувства по-добре. А когато пристигна в. Главното полицейско управление малко след осем, за негово учудване болките напълно отшумяха. Качи се с асансьора до кабинета си и отпразнува подобрението, като опъна крака върху бюрото, отпи първата глътка шварцкафе и се зае с вестниците.
В „Дагбладе“ имаше снимка на Камила Луен на първа страница под надслов „Таен любовник?“. Същата снимка красеше и лицето на „Ве Ге“, но с друго заглавие: „Пророк видя ревност“. Единствено резюмето на „Афтенпостен“, изглежда, се интересуваше от фактическото състояние на нещата.
Мьолер поклати глава, погледна часовника и набра номера на Том Валер, който тъкмо бе приключил сутрешната оперативка с разследващата група.
— Все още нямаме развитие — съобщи Валер. — Обикаляхме от врата на врата в района и разговаряхме с всички работещи в магазините наоколо. Проверихме таксита, били в района във въпросния момент, разпитахме информатори и прегледахме алибита на стари познайници с опетнени досиета. Никой не се вписва в представата за търсения убиец, така да се каже. И, ако съм откровен, не мисля, че мъжът в този случай е стар познайник. Няма следи от сексуално посегателство. Парите и ценностите са непокътнати. И не се забелязват никакви характерни черти, които да ни напомнят за нещо вече видяно. Този пръст и диаманта, например…