Мьолер усети как червата му изкъркориха. Надяваше се да е от глад.
— Значи нямаш добри новини?
— От един полицейски участък ни изпратиха подкрепление от трима души и сега ставаме десет човека, работещи по дознанието. А криминалистите от КРИПОС помагат на Беате да прегледа откритото в апартамента. Като се има предвид отпуските, разполагаме с доста солиден състав. Добре ли ти звучи?
— Благодаря ти, Валер, да се надяваме, че така ще бъде и занапред. Имам предвид със състава.
Мьолер затвори и обърна глава, за да хвърли поглед през прозореца, преди да се върне към вестниците. Но вместо това остана в тази неудобна поза, с извит врат и поглед, вперен в поляната пред Главното управление. Защото забеляза фигура, устремила се нагоре по улицата. Въпросният човек не се движеше бързо, но все пак създаваше впечатление, че върви право напред и дестинацията му нямаше как да се сбърка: Главното управление.
Мьолер стана, излезе в коридора и извика на Йени веднага да донесе още една чаша и допълнително кафе. После пак влезе, седна и бързо извади няколко стари документа от едно чекмедже.
След три минути на вратата се почука.
— Влез! — извика Мьолер, без да вдига поглед от бумагите, които представляваха донесение от дванадесет страници: собственик на домашни любимци обвиняваше една ветеринарна клиника в поставяне на погрешна диагноза, довела до смъртта на двете му кучета порода чао чао.
Вратата се отвори и Мьолер даде знак с ръка в стил „влизай, де, влизай“, докато погледът му обхождаше страница с описание как са израснали кучетата, какви награди от изложби имат и с каква феноменална интелигентност били благословени.
— Виж ти — възкликна Мьолер, най-после вдигайки очи. — Мислех, че сме те изритали.
— Мм. Заповедта за уволнението ми все още стои неподписана върху бюрото на началника на криминалната полиция и не се очаква промяна през следващите поне три седмици, затова е нужно поне да се вясвам на работа през това време. Или не, шефе?
Хари си наля кафе от каната на Йени и отнесе чашата покрай бюрото на Мьолер до прозореца:
— Но това не значи, че работя по случая Камила Луен.
Бярне Мьолер изгледа Хари. Многократно бе ставал свидетел как един ден Хари може да бъде полумъртво привидение, а на следващия да се носи наоколо като червеноок Лазар. Но всеки промяната го изумяваше с еднаква сила.
— Лъжеш се, ако си мислиш, че уволнението ти е блъф, Хари. Сега обаче няма да има предупредителен изстрел, това е сигурно. При всяко твое нарушение на правилника съм се грижил да се смилят над теб. И този път няма да избягам от отговорност.
Бярне Мьолер търсеше сянка на молба в очите на Хари. Не намери нищо подобно. За щастие.
— Така стоят нещата, Хари. Всичко свърши.
Хари не му отговори.
— Докато не съм забравил: разрешителното ти за носене на оръжие незабавно се изземва. Стандартна процедура. Ще се наложи още днес да слезеш в оръжейната и да предадеш железарията си.
Хари кимна. Началникът го изгледа. Дали му се стори, че е виждал нещо подобно: засрамено момче, на което са зашлевили неочаквано плесница? Мьолер сложи ръка върху най-долния илик на ризата си. Не беше лесно да проумее що за човек е Хари.
— Щом смяташ, че последните седмици ще ти бъдат от полза, нямам нищо против да идваш на работа. Не си отстранен и сме задължени да ти изплатим заплатата за този месец. А и знаем каква е алтернативата, ако си стоиш вкъщи.
— Добре — беззвучно произнесе Хари и се размърда. — Тогава ще ида да проверя дали кабинетът все още съществува. Само ме повикай, ако ти е нужна помощ, шефе.
Бярне Мьолер се усмихна снизходително:
— Е, оценявам предложението, Хари.
— Например за случая с тези кучета чао чао — поясни Хари и тихо затвори вратата на излизане.
Хари застана на прага, загледан в кабинета, предназначен за двама души. Полицай Халвуршен беше разтребил бюрото си, преди да излезе в отпуск. На стената над шкафа с документацията висеше снимката на Елен Йелтен от времето, когато тя заемаше мястото на Халвуршен. Карта на Осло покриваше почти изцяло другата стена. Топлийки, чертички и данни за часа показваха нагледно местата, където са се намирали Елен, Свере Улсен и Рой Квинсвик в нощта на убийството. Хари се приближи до стената и застана пред картата. После с рязко движение я дръпна и я натъпка в едното от чекмеджетата. Извади плоска сребърна бутилка от джоба на якето си, отпи бързо и долепи чело о хладната повърхност на метала.