Хари работеше в този кабинет повече от десет години: стая 605, най-малкото помещение в червената зона на шестия етаж. Дори когато им хрумна странната идея да го повишат в старши инспектор, той настоя да си остане тук. Стая 605 нямаше прозорци, но оттук той наблюдаваше света. На тези десет квадратни метра той се научи на занаята си, отпразнува победите и понесе пораженията, придоби и малкото си знания за човешката душа. Опита се да се сети с какво се е занимавал през последните десет години. Все нещо трябва да е постигнал в личен план. Та нали човек се труди не повече от осем до десет часа на денонощие. Във всички случаи не повече от дванадесет. Включително уикендите.
Хари се отпусна върху разнебитения си стол, а сплъстената перушина изписка радостно. Можеше спокойно да си поседи тук още няколко седмици.
По принцип в 17:25 Бярне Мьолер беше вкъщи при жена си и децата. Но понеже те заминаха при баба си, реши да се възползва от дните на ваканционно спокойствие и да се заеме със занемарената документация. Убийството на булевард „Юлевол“ отчасти осуети намеренията му, но той беше твърдо решен да навакса изгубеното.
Когато му се обадиха от Оперативната дежурна част, Мьолер ги посъветва с леко раздразнение да се обърнат към дежурните полицаи от криминална полиция: Отделът за борба с насилието няма да поеме издирването на изчезнали лица.
— Извинявай, Мьолер. Дежурните са заети с пламнала тревна площ в Глефсен. Подалият сигнала е убеден, че изчезналото лице е станало жертва на престъпно деяние.
— При мен всички, които не са си тръгнали, работят по убийството на булевард „Юлевол“. Значи…
Внезапно Мьолер млъкна.
— Или пък не, изчакай малко да проверя…
Девета глава
Сряда. Изчезнала
Полицаят неохотно натисна спирачката и колата лениво спря на червения светофар на площад „Александър Хилан“.
— Или да пусна сирената и да им дадем да се разберат? — попита той и се обърна към седналия до него.
Хари поклати разсеяно глава. Обгърна с поглед парка — някогашна тревна площ с две пейки, населен с алкохолици, които се опитваха да надвикат уличното движение с песни и ругатни. Но преди години решиха да похарчат няколко милиона, за да облагородят мястото с име на писател9. Изчистиха парка, засадиха го с растения, асфалтираха го, направиха алеи и внушителен стъпаловиден шадраван. Несъмнено се получи по-красив декор за песните и ругатните.
Полицейската кола зави надясно по улица „Санер“, мина по моста над река Акершелва и спря пред адреса, който Хари получи от Мьолер.
Хари каза на колегата си, че ще се прибере сам, слезе на тротоара и разкърши гръб. От другата страна на улицата се издигаше новопостроена, все още празна офис сграда. Според вестниците известно време нямаше да я използват. Прозорците й отразяваха сградата-цел на Хари: бяла жилищна кооперация от четиридесетте или там някъде, не съвсем в стила на фукнционализма, по-скоро изглеждаше като негов неопределен роднина, с фасада, богато изрисувана с подписи на художници на графити, които маркираха територията си. На автобусната спирка стоеше тъмнокожо момиче със скръстени ръце и дъвчеше дъвка, докато разглеждаше голям рекламен плакат на „Дизел“ от отсрещната страна на улицата. Хари намери името на най-горния звънец.
— Полиция — оповести той и се настрои за изкачване на стълби.
Стигна запъхтян до последния етаж. На вратата го чакаше странна птица: мъж със сплъстена коса, черна брада на бургундско червеното лице и подхождаща на осанката му туникоподобна дреха, която стигаше до обутите му в сандали крака.
— Добре че успяхте да дойдете толкова бързо — подаде лапата си той.
Защото това беше истинска лапа — толкова голяма ръка, че десницата на Хари се изгуби напълно в неговата, когато мъжът се представи като Вили Барли.
Хари каза името си и се помъчи да издърпа ръката си. Физическият контакт с мъже не му допадаше, а това здрависване можеше да се сметне за прегръдка. Но Вили Барли стискаше ръката му, сякаш Хари беше спасителен пояс.
— Лисбет изчезна — прошепна той. Гласът му беше изненадващо висок.
— Получихме сигнала ви, Барли. Да влизаме ли?
9
Александър Хилан — норвежки писател, един от четиримата велики писатели на норвежкия реализъм. — Бел.прев.