— Трябва да се обадя тук-там — кимна Хари.
В 18:45 Беате Льон пристигна в апартамента на Вили и Лисбет Барли на „Санер“, а четвърт час по-късно дойде мъж с куче-следотърсач, белгийска овчарка. Той представи себе си и кучето като Иван.
— Случайно съвпадение — обясни той. — Кучето не е мое.
Хари видя, че Иван стои в очакване на някой остроумен коментар, но не му хрумна нищо.
Докато Вили Барли търсеше в спалнята някоя от последните снимки на Лисбет и нейни дрехи, които Иван — кучето — да подуши, Хари заговори тихо и припряно на другите двама:
— Слушайте сега. Може да е навсякъде. Възможно е да го е напуснала, да й е прилошало, да му е казала, че отива другаде, а той не е разбрал. Милион сценарии. Но не е изключено точно сега да лежи упоена на някоя задна седалка, докато четирима младежи я изнасилват, защото са се побъркали при вида на жена по бански. Но не искам да си представяте нито един от тези сценарии. Просто търсете.
Беате и Иван кимнаха в знак, че са разбрали.
— Ей сега ще пристигне редови патрул. Беате, ти ще ги посрещнеш и ще ги накараш да проверят района, да говорят с хората. Особено от магазина, където е отивала. После ще разпиташ съседите по етажите. Аз ще отскоча до собствениците на балкона в другата сграда.
— Очакваш да знаят нещо ли? — попита Беате.
— Имат пълен изглед към терасата на Барли и ако се съди по броя празни бутилки, седят там от доста време. Според съпруга й Лисбет е била вкъщи цял ден. Искам да знам дали и кога са я видели на терасата.
— Защо? — попита полицаят и дръпна рязко каишката на Иван.
— Защото ако жена по бански не е излизала на терасата от този подобен на фурна апартамент, ставам дяволски мнителен.
— Разбира се — прошепна Беате. — Подозираш мъжа й.
— Подозирам мъжа по принцип — отвърна Хари.
— Защо? — повтори Иван.
Беате се усмихна в знак на съгласие.
— Винаги е мъжът — отсече Хари.
— Първият закон на Хуле — обясни Беате.
Иван отмести поглед от Хари към Беате. После обратно.
— Но… нали той е подал сигнала?
— Той беше — потвърди Хари. — И въпреки това мъжът винаги е заподозрян. Затова ти и Иван започвате не от улицата отвън, а оттук, от вътре. Намери си извинение, ако е необходимо, но искам първо да огледате таванските помещения и мазетата. После продължавате навън. Ясно?
Полицай Иван вдигна рамене и погледна надолу към съименника си, който отвърна на отчаяния му поглед.
Двамата на съседския балкон не се оказаха момчета, както си помисли Хари, виждайки ги от терасата на Барли. Хари беше наясно, че зряла жена със снимки на Кайли Миноуг на стената, споделяща жилището си с жена на нейната възраст с прическа на иглички и тениска с надпис „Орлите на Тронхайм“, не е синоним на лесбийка. И все пак възприе тази хипотеза. Седеше на кресло, а двете жени се разположиха пред него, точно както Вибеке Кнютсен и Андерш Нюгор преди пет дена.
— Съжалявам, че се наложи да влезете вътре — подхвана Хари.
Онази, която се представи като Рут, сложи ръка пред устата си, за да прикрие оригването си.
— Няма проблем, пихме достатъчно — отвърна тя. — Нали?
И тупна приятелката си по коляното. Като мъж, помисли си Хари. И се сети какво му беше казал Ауне, психологът. Стереотипите са самоизпълняващи се пророчества, защото хората несъзнателно търсят онова, което ги потвърждава. Точно по тази причина полицаите — въз основа на така наречен опит — смятат всички престъпници за глупаци. А престъпниците, от своя страна, са на мнението, че всички полицаи са глупаци.
Хари им обясни накратко ситуацията. Те го изгледаха поразени.
— Сигурно проблемът ще се разреши, но ние, от полицията, се занимаваме с такива случаи. На първо време се опитваме само да уточним някои часове.
Те кимнаха сериозно.
— Чудесно — Хари пусна в действие гримасата на Хуле. Или поне Елен нарече така физиономията, която се изписваше по лицето му, когато се опитваше да бъде мил и приветлив.