Хари седна предпазливо на единия шезлонг и помоли Вили Барли да повтори всичко отначало. Разказът му как е протекъл следобедът и кое в колко часа се е случило потвърди думите на Рут и Орлицата на Тронхайм.
Хари виждаше неподправено отчаяние в очите на съпруга на Лисбет. И го споходи предчувствието, че ако е било извършено престъпление, има вероятност — вероятност — то да е пример за изключение от статистиката. Но наблюденията му затвърждаваха у него най-вече убеждението, че Лисбет ще се появи в най-скоро време. Ако не е съпругът, значи няма кой да е. От гледна точка на статистиката.
Беате се върна и докладва, че вкъщи си били хората само в два апартамента. Не видели и не чули нищо; нито на стълбището, нито отвън.
На вратата се почука и Беате отвори. Влезе униформен полицай от редовия патрул. Хари го позна на мига: същият дежуреше на булевард „Юлевол“. Полицаят заговори на Беате, без да обърне внимание на Хари:
— Разговаряхме с хора по улицата и в „Киви“, проверихме преддверията и задните дворове в района. Нищо. Но нали сега всички са в отпуск и по улиците няма жива душа, може някой да е дръпнал жената в някоя кола, без да има очевидци.
Хари забеляза как седналият до него Вили Барли подскочи от ужас.
— Струва ми се добра идея да проверим пакистанците, дето държат дюкянчета наоколо — предложи полицаят и се почеса в ухото с кутре.
— Защо точно тях? — поинтересува се Хари.
Полицаят се обърна най-после към него и изрече, като натърти прекадено силно на последните две думи:
— Не сте ли чели криминалната статистика, старши инспекторе?
— Чел съм я — увери го Хари. — И ако не ме лъже паметта, собствениците на магазини са на последните места в списъка.
Полицаят разучаваше кутрето си.
— Знам някои неща за мюсюлманите, които знаете и вие, старши инспекторе. За тези хора жена, излязла по бански, си проси да я изнасилят. Може да се каже, че го смятат почти за свой дълг.
— Така ли?
— Такава им е религията.
— Сега ми се струва, че бъркаш исляма с християнството.
— Ами ние с Иван приключихме — намеси се полицаят с кучето-следотърсач, което в същия миг слезе по стълбите.
— Намерихме само няколко котлета в кофата за боклук. Впрочем, идвали ли са скоро други кучета тук?
Хари погледна Вили. Той само поклати отрицателно глава. Изражението му подсказваше, че гласът ще му изневери.
— В преддверието Иван реагира така, сякаш там е идвало куче, но сигурно е нещо друго. Готови сме за разходка из мазетата. Може ли някой да ни придружи?
— Разбира се — кимна Вили и се изправи.
Изгубиха се зад вратата, а полицаят от редовия патрул попита Беате дали може да си тръгва.
— Питай шефа — посъветва го тя.
— Той заспа.
Полицаят кимна ухилено към Хари, който изпробваше римския шезлонг.
— Полицай — промълви Хари тихо, без да отваря очи. — Приближи се-, ако обичаш.
Полицаят застана с разкрачени крака пред Хари и заби палци в колана си.
— Да, старши инспекторе?
Хари отвори едното си око:
— Ако още веднъж позволиш Том Валер да те убеди да докладваш за мен, ще се погрижа да караш като редови патрул цял живот. Разбрано, полицай?
По лицето на полицая премина конвулсия. Когато отвори уста, Хари очакваше да избълва змии и гущери. Но вместо това той заговори тихо и овладяно:
— Първо, не познавам никакъв Том Валер. Второ, смятам за свой дълг да докладвам, когато полицейски служител поставя в опасност себе си и колегите си, като идва на работа в нетрезво състояние. И, трето, нямам желание да работя другаде освен в редовия патрул. Мога ли вече да си тръгвам, старши инспекторе?
Хари се взря в полицая с едното си око. После го затвори, преглътна и каза:
— Свободен си.
Чу как външната врата се затръшна и изпъшка. Имаше нужда от питие. От малко гориво.
— Идваш ли? — попита го Беате.
— Ти тръгвай — отвърна Хари. — Ще остана да помогна малко на Иван да обходи улицата, като свършат с мазетата.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
Хари изкачи стълбището и излезе на терасата. Погледа лястовичките, заслуша се в шума от отворените към задния двор прозорци. Повдигна бутилката с червено вино от масата. Беше останала малка глътка. Изпи я, махна на Рут и Орлицата на Тронхайм, които все пак очевидно не бяха поели достатъчно количество алкохол, и влезе вътре.
Веднага я усети, като отвори вратата на спалнята. Често й беше обръщал внимание, без да разбира откъде идва: тишината в спалните на непознатите хора.