Вътре още се забелязваха следи от ремонта.
Пред гардероба беше поставена откачена врата с огледало, а до оправеното двойно легло имаше отворено ковчеже с инструменти. Над леглото висеше снимка на Вили и Лисбет. Хари не се загледа толкова внимателно в снимката, която Вили даде на редовия патрул, но сега забеляза, че Рут има право: Лисбет наистина е мацка. Русокоса, със сини, искрящи очи и стройно, почти крехко тяло. Сигурно беше поне десет години по-млада от Вили. На снимката изглеждаха почернели и радостни. Вероятно след почивка в чужбина. Зад тях бегло се виждаха очертанията на грандиозна стара сграда и статуя на ездач. Сигурно някъде из Франция. Нормандия.
Хари седна на крайчеца на леглото и се изненада, когато потъна в него. Водно легло. Той се изтегна назад и усети как дюшекът прие формата на тялото му. Допирът на хладната покривка до голите му ръце беше приятен. Водата плискаше от вътрешната страна на гумения дюшек при всяко негово движение. Хари затвори очи.
Ракел. Заедно с нея плаваха по река. Не, по канал. Носеха се надолу с речно корабче, а водата го плискаше с целувките си. Намираха се под палубата и Ракел кротко лежеше до него в леглото. Смееше се тихичко на прошепнатите от него думи. Сега се преструваше на заспала. Едно от любимите й „номерца“. Да се преструва на заспала. Беше се превърнало в закачка между двамата. Хари се завъртя, за да я вижда. Погледът му падна върху вратата с огледалото, което отразяваше цялото легло. Погледна отвореното ковчеже с инструменти. Най-отгоре видя дърводелско длето със зелена дръжка. Вдигна сечивото — леко, малко и без следи от ръжда под тънкия слой мазилка.
Понечи да го върне на мястото му и ръката му се вцепени.
В кутията с инструменти имаше част от човешко тяло. И преди Хари беше ставал свидетел на подобни находки на местопрестъплението. Ампутирани части от полови органи. Измина секунда, преди да осъзнае, че точното копие на пенис с цвят на човешка кожа е просто дилдо.
Отпусна се върху леглото, без да изпуска длетото от ръката си. Преглътна.
След дълги години детективска работа, която налага ровене из хорските вещи и личен живот, едно дилдо не може да се сметне за особено голям залък. Не то беше причината Хари да преглътне с мъка.
Тук — в това легло.
Имаше нужда от питие и то веднага.
Звукът се носи из пространството между сградите.
Ракел.
Получи ерекция. Затвори очи и усети как ръката й се премества — неосъзнато, неволно движение на спящ човек — и се отпуска върху корема му. Ръката просто остава там, сякаш не търси определено място. Устните й са долепени до ухото му, горещият й дъх напомня за пращенето на огън. Хълбоците й ще се раздвижат веднага щом я докосне. Малките й меки гърди с чувствителни зърна ще се втвърдят само от дъха му, а утробата й ще се отвори и ще го погълне. Усети напрежение в гърлото, сякаш там бе заседнало ридание.
Хари се сепна, като чу как вратата долу се отвори. Седна, приглади покривката, изправи се и се погледна в огледалото. Разтърка енергично лицето си с ръце.
Вили настоя да го придружи и заедно да проверят дали овчарката Иван е успяла да надуши нечии следи.
Излязоха на улицата. От спирката беззвучно потегли червен автобус. От задния прозорец малко момиче се втренчи в Хари. Кръглото й личице се смаляваше, докато автобусът се изгубваше в далечината.
Отидоха до магазина на „Киви“ и се върнаха обратно, без кучето да реагира.
— Това не значи, че съпругата ви не е минала оттук — обясни Иван. — По натоварена градска улица, откъдето минават и много пешеходци, е трудно да се отдели миризмата на един човек.
Хари се огледа. Имаше чувството, че някой го наблюдава, но в прозорците по фасадите на редицата от къщи по пустата улица се виждаше само черно небе и слънце. Параноя на алкохолиците.
— Е — заключи Хари, — това е всичко, което можем да направим засега.
Вили отчаяно се втренчи в тях.
— Всичко ще се оправи — успокои го Хари.
Вили отговори с равния глас на синоптик:
— Не. Няма да се оправи.
— Ела тук, Иван! — извика полицаят и дръпна каишката. Кучето бе забило муцуна под предния калник на един фолксваген „Голф“, паркиран до тротоара.
Хари потупа Вили по рамото, но отмести поглед, за да не срещне търсещите очи на съпруга.
— Изпратихме съобщение до всички патрули. Ако не се появи до полунощ, ще я обявим за издирване. Става ли?
Вили мълчеше.
Иван лаеше срещу „Голф“-а и дърпаше каишката.