— Чакайте малко — помоли полицаят.
Застана на четири крака и наведе глава над асфалта.
— Мили боже — възкликна той и мушна ръка под колата.
— Откри ли нещо? — попита го Хари.
Полицаят се обърна към тях. В ръката си държеше дамска обувка с висок ток. Хари чу как Вили изхлипа зад него и го попита:
— Тази обувка нейна ли е, Вили?
— Няма да се оправи — повтори Вили. — Няма да се оправи.
Десета глава
Четвъртък и петък. Мара13
В четвъртък следобед пред западната районна пощенска станция спря червена кола. Изсипаха съдържанието на пощенската кутия в чувал, натовариха го отзад в микробуса и потеглиха към пощенския център, по-познат като Централна поща. Същата вечер в тамошния сортировъчен център за писмовни пратки разпределиха писмата по големина и кафявият плик с въздушни мехурчета се озова в касетка заедно с други писма във формат С5. Пликът мина през ръцете на няколко човека, но никой, разбира се, не обърна специално внимание на това писмо, едно от многото, нито там, нито по време на разпределението на пощата по места, където първо го поставиха в касетката за Източна Норвегия, а после — в касетка за пощенски код 0032.
Най-после писмото попадна в пощенския чувал в багажника на червена служебна кола, готово за разнос на следващата сутрин. В това време вече настъпи нощ и повечето жители на Осло спяха.
— Всичко ще бъде наред — момчето потупа момичето с кръглото лице по главата. Усети как дългата й тънка косица залепна по пръстите му. Беше наелектризирана.
Той беше на единадесет; тя на седем — малката му сестра. Дойдоха на посещение при мама в болницата.
Асансьорът пристигна и той отвори вратата. Мъж в бяла престилка дръпна настрани решетката, усмихна им се бързо и излезе. Те влязоха.
— Защо асансьорът е толкова стар? — попита момичето.
— Защото сградата е стара — обясни момчето и дръпна решетката.
— Това болница ли е?
— Не съвсем — отвърна той и натисна копчето за първия етаж. — В тази къща много изтощени хора могат да си отпочинат малко.
— Мама изтощена ли е?
— Да, но ще се оправи. Не се облягай на вратата, Сьос.
— Какво?
Асансьорът потегли внезапно и дългата й руса коса се раздвижи. Наелектризирана е, помисли си той и с ужас видя как косата бавно се повдига от главата й. Тя вдигна ръце към косата си и изпищя. Тънкият раздиращ писък смрази кръвта в жилите му. Беше се заклещила от външната страна на решетката. Сигурно вратата на асансьора я беше затиснала. Опита се да помръдне, но сякаш и той беше окован.
— Татко! — пищеше тя и се повдигаше на пръсти.
Но баща им тръгна преди тях, за да докара колата от паркинга.
— Мамо! — крещеше тя, щом изгуби почва под краката си.
Ала майка им се усмихваше бледо в болничното легло. Оставаше само той.
Тя размаха крака във въздуха, вкопчена в собствената си коса.
— Хари!
Само той. Оставаше единствено той да я спаси. Само да можеше да помръдне.
— Помощ!
Хари се сепна от съня си. Сърцето му биеше като бясна каса на барабан.
— Мамка му.
Чу собствения си дрезгав глас и пак отпусна глава върху възглавницата.
От процепа между завесите се процеждаше сивкава светлина. Присви очи, за да види червените дигитални цифри на нощното шкафче. 4:12. Адска лятна нощ. Адски кошмари.
Провеси крака от леглото и отиде до тоалетната. Урината пльосна във водата, докато той гледаше право напред. До сутринта няма да успее да заспи.
В хладилника му нямаше нищо, ако се изключи бутилката нискоалкохолна бира, попаднала по погрешка в кошницата му. Отвори долапа над кухненския плот. Посрещна го строена и безмълвно взряна в него войска от бутилки от бира и уиски. До една празни. Във внезапен пристъп на ярост Хари ги събори и продължи да чува дрънченето на стъкло дълго след като затвори долапа. Пак погледна часовника. Утре е петък. В петък се работи от девет до тест. „Винмонополе“ ще отвори чак след пет часа.
Хари седна до телефона в хола и набра номера на мобилния телефон на Йойстайн Айкелан.
— Такси Осло — обади се Йойстайн.
— Как е движението?
— Хари?
— Добър вечер, Йойстайн.
— Добра ли е? От половин час нямам клиенти.
— Всеобщ отпуск.
— Знам. Собственикът на таксито замина за вилата си и ме заряза с най-умрялото превозно средство в Осло. И в най-умрелия град в Северна Европа. Мамка му, сякаш са пуснали неутронна бомба.
— Не съм предполагал, че обичаш да се потиш на работа.
— Ама аз се потя като прасе, бе човек! Алчното копеле купува коли без климатик. Мамка му, трябва да пия като камила след дежурствата, та да компенсирам дехидратацията. А това струва пари. Вчера профуках за пиене повече, отколкото изкарах през деня.
13