— Искрено ми е жал за теб.
— Не биваше да зарязвам разбиването на кодове.
— Хакерството ли? Заради което те изгониха от „Де ен Бе“ и ти дадоха шест месеца условно.
— Да, ама ме биваше за тая работа. А това… Впрочем собственикът е решил да не кара; вече шофирам по дванадесет часа на смяна. Не се намират лесно шофьори, да знаеш. Хрумвало ли ти е да работиш като таксиджия?
— Благодаря, ще си помисля.
— Какво искаш?
— Трябва ми нещо за сън.
— Отиди на лекар.
— Ходих. Даде ми „Имован“, онези приспивателни таблетки. Не ми действат. Помолих го за по-силни, но ми отказа.
— Не е в твоя полза да вониш на току-що изпит алкохол, когато искаш от джипито рецепта за „Рохипнол“, Хари.
— Бил съм твърде млад за тежки сънотворни. Имаш ли нещо такова?
— Дрога? Луд ли си, това е подсъдимо. Но имам „Флунипам“. Горе-долу същата работа. Половин таблетка те изгася като свещ.
— Добре. Сега съм малко зле с парите, но ще ти платя, като взема заплатата. Помага ли срещу сънища?
— А?
— Ще спра ли да сънувам?
От другата страна на линията настъпи мълчание.
— Знаеш ли, Хари… Като се замисля, свърших „Флунипам“-а. А и това са опасни неща. И няма да спреш да сънуваш, точно обратното.
— Лъжеш.
— Може би, но въпреки това не ти е нужен. По-добре се постарай да се успокоиш, Хари. Вземи си почивка.
— Да си взема ли? Не ми дават почивка, нали се сещаш.
Хари чу как вратата на таксито се отвори и Йойстайн прати някого по дяволите. После гласът му се чу в слушалката:
— Заради Ракел ли е?
Хари не отговори.
— С Ракел ли се скарахте?
Хари чу как нещо изпращя. Предположи, че е полицейска радиостанция.
— Ало? Хари? Не можеш ли поне да отговориш на приятел от детството си, който те пита дали животът ти върви по същия начин?
— Не — тихо призна Хари.
— Защо?
Хари си пое дъх.
— Защото на практика я принудих да срути гнездото ни. Нещо, по което работих дълго време, се провали. И аз не успях да го преодолея. Напих се и лежах като мъртъв три дена, без да си вдигам телефона. На четвъртия тя дойде и позвъни на вратата. Първо се ядоса. Каза, че не мога да изчезвам по този начин. Мьолер я питал за мен. После ме погали по лицето и ме попита дали имам нужда от помощ.
— Доколкото те познавам, си я изгонил или нещо от сорта.
— Уверих я, че съм добре. И тя само се натъжи.
— Естествено. Момичето е влюбено в теб.
— Каза ми го. Но добави, че не е в състояние да го преживее още веднъж.
— Кое?
— Бащата на Олег е алкохолик. Болестта почти съсипала и тримата.
— И ти какво й отговори?
— Че има право и трябва да стои далеч от хора като мен. И тя се разплака. После си тръгна.
— И сега сънуваш кошмари?
— Да.
Йойстайн въздъхна дълбоко.
— Знаеш ли, Хари… Нищо не е в състояние да ти помогне. Освен ако…
— Знам — кимна Хари. — Ако не си тегля куршума.
— Исках да кажа „ако не си помогнеш сам“.
— И това ми е ясно. Забрави, че ти се обадих, Йойстайн.
— Вече е забравено.
Хари извади бутилката с нискоалкохолна бира. Седна на фатерщула и погледна неодобрително етикета. Тапата се отпуши с въздишка на облекчение. Хари остави дърводелското длето на ниската масичка. Дръжката беше зелена, а желязото — покрито с тънък слой жълта мазилка.
В шест часа в петък сутринта слънцето печеше вече косо от върха на възвишението Екеберг и така силно осветяваше Главното управление, че то блестеше като кристал. На рецепцията охранителят от фирмата „Секюритас“ се прозя шумно и вдигна очи от вестник „Афтенпостен“, когато първото ранобудно пиле пъхна служебната си карта в магнитното устройство.
— Щяло да става още по-топло — обяви охранителят, зарадван най-после да види човек, с когото да размени няколко думи.
Високият рус мъж го погледна изпод вежди с кървясали очи, но не му отговори. Охранителят забеляза, че той пое по стълбите, макар и двата асансьора да стояха празни на първия етаж. После се съсредоточи върху статията във вестника за жената, изчезнала посред бял ден преди уикенда; все още не се бе появила. Журналистът Рогер Йендем цитираше началника на полицейския отдел Бярне Мьолер, който потвърждаваше, че намерили женска обувка под автомобил точно пред дома на изчезналата и това подхранило съмненията им: имало вероятност зад този случай да се крие криминално деяние, но все още не можели да се произнесат категорично по въпроса.