Заглавието с големи, плътни букви на първа страница във „Ве Ге“ гласеше, че известна личност от Националното радио е имала „кратка, но пламенна“ афера с Камила Луен. Бяха изнамерили нейна некачествена снимка по бански от някаква почивка. Очевидно за да онагледят намеците в статията за основното, върху което се е градяла връзката им.
„Дагбладе“ от същия ден помести интервю със сестрата на Лисбет Барли — Тоя Харанг, озаглавено „Винаги е изчезвала“. Вестникът представяше поведението на малката сестра през детството й като възможно обяснение за непонятното й изчезване. Цитат: „Тя се измъкна и от «Spinin Wheels», защо не и сега?“
Бяха публикували нейна снимка с каубойска шапка пред буса на групата. Усмихваше се. Хари предположи, че не е очаквала да я щракнат точно тогава.
— Една бира.
Отпусна се на високата табуретка пред бара в „Underwater“ и взе „Ве Ге“. Билетите за концерта на Спрингстийн на стадион „Вале Хувин“ били разпродадени. Голяма работа. Първо, Хари мразеше концерти по стадиони и, второ, когато бяха на петнадесет, двамата с Йойстайн отидоха на стоп до концертната зала в Драмен и влязоха с фалшиви билети, изработени от Йойстайн. Тогава се намираха във върховата си форма. И Спрингстийн, и те двамата.
Хари бутна вестника и разтвори купения от него „Дагбладе“ със снимката на сестрата на Лисбет. Двете си приличаха поразително. Обади й се по телефона в Тронхайм, но тя не успя да му каже нищо. Или, по-точно, нищо интересно. Въпреки това разговорът продължи двадесет минути, и то не по негова вина. Тя му обясни как се произнася името й: с ударение върху „я“. Тоя̀. Не била кръстена на сестрата на Майкъл Джексън — Ла Тоя с ударение върху „о“.
Изминаха четири дена от изчезването на Лисбет и случаят — накратко — си оставаше в пълен застой.
Същото важеше и за убийството на Камила Луен. Дори Беате се обезсърчи. Прекара целия уикенд на работа: помагаше на разследващите полицаи, работещи по въпроса. Чудесно момиче беше тази Беате. Жалко, че никой не оценява такива хора.
Понеже Камила явно е била общителен човек, успяха да установят повечето от заниманията й в седмицата преди убийството, но и с тази информация не постигнаха резултат.
Всъщност Хари имаше намерение да спомене на Беате как Валер е дошъл в кабинета му и повече или по-малко открито му е предложил да му продаде душата си. Но по една или друга причина не го направи. А и тя си имаше достатъчно грижи. Ако разкаже това на Мьолер, само ще предизвика кавга, затова веднага отхвърли тази възможност.
Хари вече преполовяваше втората си халба, когато я забеляза. Седеше сама в полумрака на маса до стената. Гледаше право към него с лека усмивка. Пред нея стоеше чаша бира, а в дясната си ръка държеше цигара.
Хари взе халбата си и се отправи към нейната маса.
— Може ли да седна?
Вибеке Кнютсен кимна към свободния стол.
— Какво правиш тук?
— Ами нали живея наблизо — отвърна Хари.
— Знам, но не съм те виждала тук.
— Не съм идвал. Но миналата седмица представите ми за привличане се разминаха с тези на редовната ми кръчма.
— Отхвърлен ли си? — засмя се гърлено тя.
Смехът й допадаше на Хари. Външният й вид — също. Навярно заради грима и приглушената светлина. Какво друго? Харесваха му очите й — живи и игриви. Детински и умни. Точно като на Ракел. Но приликите свършваха дотук. Ракел имаше тясна чувствена уста, а Вибеке — плътни устни, подчертани още по-силно с ярко червило. Ракел се обличаше в дискретен, елегантен стил, беше крехка, слаба, почти като балерина, без пищни форми. Блузката на Вибеке, днес в тигърски десен, хващаше окото със същата ефективност като леопарда и зебрата. Повечето неща у Ракел бяха тъмни: очите, косата, кожата. Хари не беше виждал толкова лъскава кожа като нейната. Вибеке беше червенокоса и бледа. Голите й кръстосани крака блестяха в полумрака.
— А ти какво правиш тук сама? — попита той.
Тя вдигна рамене и отпи от чашата.
— Андерш е в командировка и се прибира чак тази вечер. Затова малко разпускам.
— Далеч ли пътува?
— Някъде из Европа, знаеш как е. Нищо не ти казват.
— С какво се занимава?
— Продава обзавеждане за църкви и молитвени домове. Олтарни икони, амвони, кръстове, такива работи. Втора ръка и нови.
— Мм. И пътува из Европа?
— Когато на някоя църква в Швейцария й трябва нов амвон, е напълно възможно да го изработят по западното крайбрежие на Норвегия. А стария го ремонтират и го доставят в Стокхолм или кой знае къде. Пътува постоянно, отсъства от къщи през по-голямата част от времето. Особено в последно време. Всъщност през последната година.