Тя дръпна от цигарата и прибави, докато вдишваше дима:
— Но той не е католик.
— Не е ли?
Тя поклати отрицателно глава, докато димът излизаше на гъсти кълбета между червените й устни с гъсти бръчици над тях.
— Родителите му били в Петдесетнишката църква и той е израснал с такова възпитание. Присъствала съм само на една сбирка, но знаеш ли… Вижда ми се ужасяващо. Като започнат да бърборят на неразбираем език. Ти ходил ли си на такива събирания?
— Два пъти — отвърна Хари. — В енория Филаделфия.
— Спасиха ли те?
— За жалост не. Отидох само за да намеря някакъв тип; обеща ми помощ като свидетел по един случай.
— Е, ако не си открил Исус, поне си намерил свидетеля.
Хари поклати отрицателно глава.
— Оказа се, че вече не ходел там, а не го открих и на посочените адреси. Не, не намерих спасение.
Хари пресуши халбата и даде знак на бармана. Тя запали цигара.
— Тези дни се опитвах да се свържа с теб — призна тя. — Обадих се в службата ти.
— Така ли?
Хари се сети за безмълвното съобщение на телефонния си секретар.
— Да, но ми съобщиха, че ти не работиш по този случай.
— Ако говориш за случая „Камила Луен“, не са те излъгали.
— Затова разговарях с онзи другия, дето идва у нас. Онзи готиния.
— Том Валер?
— Да. Разказах му това-онова за Камила. Неща, които не можех да спомена, когато ти дойде у дома.
— Защо?
— Защото Андерш беше там.
Тя дръпна продължително от цигарата си.
— Той не понася да говоря пренебрежително за Камила. Направо побеснява. Въпреки че почти не я познавахме.
— Защо ще казваш нещо пренебрежително за нея, щом като не си я познавала?
Тя вдигна рамене.
— Според мен не е обидно. Андерш обаче не смята така. Сигурно заради възпитанието му. Според него една жена може да прави секс само с един мъж през живота си.
Тя изгаси цигарата и добави с тих глас:
— И това май е доста за него.
— Мм. А Камила е имала връзки с повече от един мъж?
— Твърде меко казано.
— Откъде знаеш? Чува ли се при вас?
— Между етажите не. Затова през зимата не чувахме почти нищо. Но през лятото, на отворени прозорци. Знаеш как е, звукът…
— … се разнася над такива пространства между сградите.
— Именно. Обикновено Андерш ставаше и затръшваше прозореца. А ако се случеше да отбележа нещо в стил, че явно не й е зле, той побесняваше и си лягаше във всекидневната.
— Значи си се опитвала да се свържеш с мен, за да ми го кажеш?
— Да. Това и още нещо. Получих обаждане по телефона. Първо си помислих, че е Андерш, но обикновено чувам шума от колите, когато ми звънне той. По принцип ми се обажда от някоя улица в Европа. Странното е, че звукът е съвсем същият, сякаш всеки път ми звъни от едно и също място. И така. Този път звукът беше различен. Ако не беше се случило това с Камила и Андерш не беше в командировка, щях да затворя, но сега…
— Какво?
— Е, не че обаждането беше нещо страшно.
Тя се усмихна уморено. Хари хареса усмивката й.
— Някой просто дишаше в слушалката. Но на мен ми се стори страховито. Затова исках да ти го кажа. Валер обеща да разнищи случая, но сигурно не са открили от кой номер са се обадили. Случва се такива убийци да се завърнат, нали?
— Това се случва най-често в криминалните романи — успокои я Хари. — На твое място не бих се безпокоил.
Той повъртя чашата из ръцете си. Лекарството вече действаше.
— Да не би случайно двамата с приятеля ти да познавате Лисбет Барли?
Вибеке вдигна гримираните си вежди:
— Изчезналата дама? Откъде ти хрумна?
— Наистина, откъде ми дойде наум? — измърмори Хари и се запита кое го подтикна да зададе този въпрос.
Двамата излязоха на тротоара пред „Underwater“ някъде към девет.
Хари стоеше разкрачен, за да пази равновесие.
— Живея съвсем наблизо — подхвърли той. — Какво ще…
Вибеке наклони глава и се усмихна:
— Не казвай нещо, за което ще съжаляваш, Хари.
— Да съжалявам?
— През последния половин час не спря да приказваш за тази Ракел. Нали не си забравил?
— Нали ти обясних, че тя не ме иска.
— Да, но и ти не искаш мен. Ти искаш Ракел. Или заместителка на Ракел.
Докосна го по ръката.
— Вероятно щях да се съглася за известно време, ако нещата стояха по друг начин. Обаче ситуацията не е такава. А и Андерш се прибира съвсем скоро.