Валер избърса невидима прашинка от волана.
— Постъпих по съответния начин, защото знаехме, че Свере Улсен е отнел живота на наша колежка. Направих го заради Елен, Хари. Заради нас. Сега вече знаеш, убих човек. Ще подадеш ли заявление в полицията?
Хари просто се бе втренчил пред себе си. Валер затвори очи.
— Разполагахме само с улики срещу Улсен, Хари. Щеше да му се размине. Ти щеше ли да позволиш това да се случи, Хари?
Валер обърна глава и срещна погледа на Хари.
— Щеше ли?
Хари преглътна.
— Очевидец на твоя среща със Свере Улсен беше склонен да свидетелства. Но ти сигурно знаеш?
Валер вдигна рамене.
— С Улсен сме разговаряли няколко пъти. Той беше неонацист и криминално проявен. Наше задължение като полицаи е да сме в час, Хари.
— Очевидецът внезапно отказа да свидетелства. Говорил си с него, нали? Заплашил си го, ако не си трае.
Валер поклати отрицателно глава.
— Не мога да отговарям на такива въпроси, Хари. Дори и да решиш да се присъединиш към тима ни, имаме строго правило: научаваш само онова, което ти е нужно, за да си изпълняваш функциите. Може да ти звучи неаргументирано, но върши работа. Ние вършим добра работа.
— Говорил ли си с Квинсвик? — носово попита Хари.
— Квинсвик е само една от вятърните ти мелници, Хари. Забрави за него. По-добре помисли за себе си.
Той се приближи до Хари и понижи глас:
— Какво имаш да губиш? Погледни добре в огледалото…
Хари премига.
— Правилно — отсече Валер. — Ти си алкохолик на почти четиридесет години без работа, без семейство, без пари.
— Питам те за последен път! — опита се да извика Хари, но беше твърде пиян. — Говорил ли си с… с Квинсвик?
Валер се поизправи на седалката.
— Отивай си у дома, Хари. И си помисли кому дължиш нещо. На отдела, който те сдъвква, намира вкуса ти за гаден и те изплюва ли? На шефовете ти, които се разбягват като изплашени мишки, щом надушат неприятност ли? Или по-скоро дължиш нещо на себе си? Та ти си бачкал години наред, за да осигуриш на хората поне малко по-безопасен град в страна, която закриля престъпниците си повече отколкото служителите си. Всъщност си един от най-добрите в професията, Хари. И за разлика от тях имаш дарба. И въпреки това вземаш мизерна заплата. Мога да ти дам петкратно повече пари от онези, които печелиш днес, но не това е най-важното. Предлагам ти капчица достойнство, Хари, чест. Помисли си.
Хари се опита да задържи погледа си върху Валер, ала очертанията на лицето му се размиха. Затърси дръжката на вратата, но не я откри. Проклети японски коли. Валер се наведе през него и бутна вратата.
— Знам, че си се опитвал да откриеш Рой Квинсвик — призна Валер. — Нека ти спестя главоболията. Да, разговарях с Улсен в Грюнерльока онази вечер. Но това не означава, че имам нещо общо с убийството на Елен. Премълчах го, за да не усложня нещата. Постъпи както намериш за добре, но, повярвай, свидетелските показания на Рой Квинсвик не представляват интерес.
— Къде е той?
— Каква разлика би имало, ако ти кажех? Щеше ли да ми повярваш?
— Може би — отвърна Хари. — Кой знае.
Валер въздъхна.
— Улица „Согн“ 32. Живее в мазето на бившия си пастрок.
Хари се обърна и даде знак на едно такси, което идваше към тях със светнала табелка на покрива.
— Но точно тази вечер е на репетиция с хор „Мена“ — уточни Валер. — Можеш да стигнеш и пеш. Репетират в енорийската сграда на Стария Акер.
— Стария Акер?
— Премина от Филаделфийската към Витлеемската енория.
Свободното такси удари спирачки, поколеба се, пак даде газ и изчезна към центъра. Валер се усмихна накриво.
— Но е нужно да изгубиш вяра, за да смениш религията, Хари.
Дванадесета глава
Неделя. Витлеем
В осем вечерта в неделя Бярне Мьолер се прозя, заключи чекмеджето на писалището и протегна ръка да изгаси настолната лампа. Чувстваше се изморен, но доволен от свършената работа. Големият наплив от журналисти след убийството и случая с изчезналата жена се поуталожи и това му даде възможност да работи необезпокояван през целия уикенд. Натрупалата се огромна купчина бумаги от началото на всеобщия отпуск беше почти преполовена. А сега щеше да се прибере, да си налее чашка „Джеймсън“ и да изгледа повторението на „Beat for Beat“15. Сложи пръст върху ключа за осветлението и хвърли последен поглед към разтребеното бюро. И тогава забеляза кафявия плик с въздушни мехурчета. Бегло си спомняше как го донесе от рафта за получената поща в петък. Явно е останал някъде под купчината книжа.
15
„Beat for Beat“ (англ.) — „Тон по тон“ (развлекателна музикална програма с водещ Ивар Дюрхауг. — Бел.прев.