— Боже мили… — прошепна едно от момичетата.
Мъжът отново се изправи на крака.
Марит видя как Кристиан побърза да се отдръпне, когато мъжът се втурна по стълбите. На най-горното стъпало се спря и се олюля напред-назад. За миг сякаш щеше да политне назад. После пак си възвърна опорната точка. Хвана дръжката на вратата.
Марит закри устата си с ръка.
Той дръпна дръжката. Рой явно беше заключил. Слава богу.
— Мамка му! — извика мъжът с глас, притъпен от алкохола, наведе горната част на тялото си назад и преви гръб. Челото му издрънча при сблъсъка с кръглия прозорец на вратата и по стълбите се посипаха парчета стъкло.
— Спрете! — извика Кристиан. — Не можете…
Мъжът се обърна и погледна към него. От челото му стърчеше парче стъкло. Кръвта се стичаше на тънка струя, която носът му разделяше на две.
Кристиан не каза нищо повече.
После мъжът отвори уста и започна да вие. Разнесе се звук, студен като стоманено острие. Той отново се обърна към вратата и с ярост, невиждана от Марит досега, се спусна да удря с юмруци по бялата здрава врата. Виеше като вълк и не спираше да удря. Звукът от сблъсъка на плътта с дървото наподобяваше удари с брадва сред утринна тишина в гората. После той се нахвърли върху витлеемската звезда от ковано желязо на кръглия прозорец. На Марит й се струваше, че чува как кожата му се раздира, когато бялата врата се обагри в алено от хвърчащите пръски кръв.
— Направете нещо! — изкрещя някой. Тя видя как Кристиан вади мобилния си телефон.
Желязната звезда се отлепи и внезапно мъжът се свлече на колене.
Марит се приближи до него. Останалите се отдръпнаха, но тя не се стърпя и пристъпи крачка напред. Сърцето й биеше бясно в гърдите. Пред стълбите усети ръката на Кристиан върху рамото си и спря. Чуваше как мъжът горе едва си поема въздух все едно риба се дави на сушата. Звучеше като ридание.
След четвърт час дойде полицейска кола да го прибере. Мъжът лежеше свит на кълбо на най-горното стъпало. Изправиха го на крака и той им позволи да го отведат до колата, без да окаже съпротива. Една от полицайките попита дали някой иска да подаде жалба срещу него в полицията. Но те само поклатиха глава, твърде шокирани, за да мислят за счупения прозорец.
После колата изчезна и остана само топлата лятна нощ. Сякаш нищо не се бе случило, помисли си Марит. Не обърна почти никакво внимание как Рой излезе, блед и съсипан, и се изгуби нанякъде. Почти не усети и прегръдката на Кристиан. Стоеше втренчена в обезобразената звезда на прозореца. Беше огъната навътре и извита така, че два от петте лъча да сочат нагоре и един — надолу. Преди беше виждала този знак в една книга. И макар че нощта беше гореща, тя се загърна в якето си.
Минаваше полунощ. Луната се отразяваше в стъклената облицовка на Главното полицейско управление. Бярне Мьолер пресече пустия паркинг и отиде в ареста. Влезе и се огледа. На нито едно от трите гишета нямаше обслужващ персонал, но в стаята на надзирателите двама полицаи гледаха телевизия. Като стар почитател на Чарлс Бронсън Мьолер веднага се досети кой е филмът: „Death Wish“16. Позна и по-възрастния полицай. Грот, по прякор Разплакания заради белега с цвят на черен дроб, спускащ се от лявото око надолу по бузата му. Грот работеше в ареста, откакто Мьолер се помнеше, и всички знаеха, че на практика той ръководи заведението.
— Ехо! — подвикна Мьолер.
Без да изпуска екрана от очи, Грот вдигна показалец и посочи по-младия полицай, който неохотно се завъртя на стола.
Мьолер размаха личната си карта, но очевидно това се оказа съвсем излишно. Познаха го.
— Къде лежи Хуле? — попита той.
— Идиота ли? — изпръхтя Грот, когато Чарлс Бронсън вдигна пистолета, за да си отмъсти.
— Килия без обзавеждане номер 5, ама не съм сигурен — докладва младият полицай. — Питай надзирателите вътре. Ако изобщо намериш някого.
— Благодаря — кимна Мьолер и тръгна към килиите.
Тук разполагаха с около стотина килии за предварителен арест и заетите нарове зависеха от сезона. В момента той определено беше слаб. Мьолер подмина стаята на надзирателите и тръгна из коридорите с железните кутии. Стъпките му отекваха. Изпитваше непоносимост към ареста. Първо, поради абсурдния факт, че вътре са затворени живи човешки същества. Второ, заради атмосферата на канавки и провален живот. И, трето, защото Мьолер знаеше за много случили се тук неща. Например: един арестант беше подал жалба срещу Грот, защото го нападнал с маркуча от противопожарната система. Службата за разследване на полицаи, уличени в престъпление, отхвърли иска, след като развиха маркуча и се оказа, че той стига само до половината от разстоянието до килията, където, по думите на пострадалия, Грот го облял с вода. Работещите в тази служба явно единствени от Главното управление не разбраха, че когато Грот надуши предстоящия скандал, отряза част от маркуча.