— Добре. Ще пратя двама от нашите.
Мьолер затвори, въздъхна и прокара пръст по покрития с прозрачно фолио списък с дежурни върху бюрото си. Отсъстваше почти половината отдел. Така стоят нещата всяка година по време на всеобщата отпуска2. Това, разбира се, съвсем не означаваше, че жителите на Осло ги грози по-висока опасност, защото явно и столичните бандити ценяха почивката през юли, който се славеше като определено слаб сезон за престъпленията, включени в ресора на Отдела за борба с насилието.
Пръстът на Мьолер се спря върху името на Беате Льон. Той набра номера на Отдела по експертно-криминална дейност на улица „Шолберг“. Никой не вдигна. Мьолер изчака да прехвърлят обаждането към телефонната централа.
— Беате Льон е в лабораторията — съобщи тънък гласец.
— Обажда се Мьолер. Извикайте я.
Мьолер чакаше. Карл Вебер, наскоро излезлият в пенсия началник на Отдела по експертно-криминална дейност, прехвърли Беате Льон от Отдела по грабежите в своя. За Мьолер това представляваше поредното доказателство за теорията на неодарвинистите: единственият стимул на индивида е да предаде гените си. Очевидно Вебер беше убеден, че Беате Льон носи голяма част от неговия генотип. На пръв поглед Карл Вебер и Беате Льон изглеждаха наистина доста различни. Вебер беше мрачен и избухлив, а Льон — тиха, сивкава мишка, която при постъпването си на работа след завършването на Полицейската академия се изчервяваше при всеки опит да я заговорят. Но полицейските им гени съвпадаха. И двамата не знаеха умора, надушеха ли плячка, имаха способността да игнорират всичко и всички и да се съсредоточат единствено върху веществено доказателство, улика, видеозапис, неясно описание на външен вид, докато накрая нещата придобият смисъл. Злите езици твърдяха, че мястото на Вебер и Льон е в лабораторията, а не сред хората, където въпреки всичко детективският усет за човешката природа е по-важен от отпечатък от стъпало и конец от яке. Вебер и Льон приемаха частта за лабораторията, но не и за отпечатъците от стъпала и конци.
— Льон е на телефона.
— Здравей, Беате. Обажда се Бярне Мьолер. Преча ли?
— Разбира се. Какво става?
Мьолер обясни накратко и й даде адреса.
— Ще изпратя и две от нашите момчета — добави той.
— Кого?
— Да видим кого ще намеря. Нали се сещаш, отпускарско време е.
Мьолер затвори и прокара пръст надолу по списъка. Спря на Том Валер. Графата за дати на ползван отпуск стоеше празна. Бярне Мьолер не се изненада. Старши полицейски инспектор Том Валер създаваше впечатлението, че никога не си взема почивка и почти не спи. Като разследващ полицай беше един от най-силните козове на отдела. Винаги на разположение, винаги в топформа и винаги постигаше резултати. В противовес на другия ас в разследващата полиция Том Валер беше надежден, имаше безупречно досие и се радваше на всеобщо уважение. Накратко: служител-мечта. Благодарение на неоспоримите си лидерски качества беше въпрос на време Том да поеме от Мьолер поста на ШПО — шеф на полицейски отдел.
Звъненето на телефона на Мьолер изсъска през леките стени.
— Валер на телефона — обади се плътен глас.
— Обажда се Мьолер. Слушай…
— Момент, Бярне. Само да приключа другия си разговор.
Бярне Мьолер забарабани по бюрото, докато чакаше. Том Валер имаше шанса да стане най-младият началник на Отдела за борба с насилието в историята на полицията. Дали възрастта му тревожеше понякога Мьолер, щом се замислеше как отговорността ще падне именно върху плещите на Том? Или пък го смущаваха двата инцидента? На два пъти старши инспекторът посегна към оръжието по време на арест и като един от най-точните стрелци в полицията и двата пъти улучи мишената. Но Мьолер беше наясно и с парадоксалната вероятност двата инцидента в края на краищата да наклонят везните при избора на нов началник на отдела в полза на Том. Службата за разследване на полицаи, уличени в престъпление при изпълнение на служебния дълг, не откри нищо, поставящо под съмнение, че Том Валер е стрелял именно при самозащита. И двата пъти се стигна до заключението: Валер е демонстрирал трезва преценка и решителност в критична ситуация. Какъв по-ценен сертификат за кандидат за шефски пост?
— Извинявай, Мьолер. Говорех по мобилния. С какво мога да бъда полезен?
— Имаме случай.
— Най-после.
Разговорът приключи след още десет секунди. Сега оставаше само една-едничка подробност. Мьолер мислеше за полицай Халвуршен, но според данните в списъка той се намираше у дома в провинцията.
2
В Норвегия е прието фирмите и държавните учреждения да пускат едновременно почти всички служители в отпуск по време на летните месеци.