— Сега пък рисуваш най-ужасния възможен сценарий, Хуле — Скаре изгледа останалите. — Та ние все още не знаем дали зад тези убийства се крие мотив.
Том Валер се изкашля.
Мьолер забеляза как челюстните мускулите на Хари се стегнаха.
— Той е прав — отсече Валер.
— Естествено, че съм прав — съгласи се Скаре. — То си е ясно като бял ден, че…
— Млъквай, Скаре — скастри го Валер. — Правият е старши инспектор Хуле. Работихме по тези случаи съответно десет и пет дена, без да се появи каквото и да било, свързващо жертвите. Досега. А когато единственото общо между жертвите на убийство е начинът, по който им е отнет животът, ритуалите и предметите, приличащи на кодирани съобщения, човек неминуемо започва да мисли за дума, която предлагам все още никой да не изрича на глас, но всички да имат наум. Ще направя и още едно предложение: Скаре и останалите новобранци от Академията да си затварят устите и да си отварят ушите, когато говори Хуле.
В стаята се възцари тишина.
Мьолер забеляза как Хари изумено зяпна Валер.
— Да обобщим — взе думата Мьолер. — Опитваме се да не изпускаме от очи две неща. От една страна, продължаваме работа както при обикновените убийства. От друга, рисуваме наум най-ужасния, гаден и отблъскващ сценарий. Само аз ще разговарям с журналистите. Следващото заседание е в пет. На работа!
Мъжът в светлините на прожекторите, елегантно облечен в туид, държеше крива лула и се люлееше на пети, докато измерваше с пренебрежителен поглед дрипавата жена пред себе си.
— И колко предлагате да ми платите за обучението?
Дриплата отметна глава назад и сложи ръце на кръста си:
— О, знам колко струва. Приятелката ми ходи на уроци по френски за осемнадесет пенса на час при почтен французин. А вие не може да ми вземате толкова, за да ме научите на майчиния ми език. Не давам повече от шилинг. Решавайте.
Вили Барли седеше на дванадесетия ред в тъмнината, дал воля на сълзите си. Усещаше как се стичат по шията му, как навлизат под разкопчаната му риза от тайландска коприна и мокрят гръдта му, как солта пари зърната на гърдите му, преди да продължи към корема.
Нямаше да свърши.
Закри уста с ръка. Не искаше риданията му да разсейват актьорите или режисьора на петия ред.
Подскочи, когато усети как някой докосна рамото му. Извърна се и видя едър мъж, надвесил се над него. Някакво предчувствие го накара да замръзне на стола.
— Да? — прошепна задавено той.
— Аз съм — отвърна шепнешком мъжът. — Хари Хуле. От полицията.
Вили Барли отдръпна ръка от устата си и се вгледа в полицая.
— Разбира се, че сте вие — с облекчение установи той. — Извинете ме, Хуле, в тази тъмница си помислих…
Полицаят седна на съседното място.
— Какво си помислихте?
— Облечен сте в черно.
Вили си избърса носа с кърпичка.
— Взех ви за свещеник. Който носи… лоши новини. Глупаво хрумване, нали?
Полицаят не отговори.
— Заварвате ме в малко разнежено състояние, Хуле. Днес е първата ни репетиция с маски и грим. Погледнете я.
— Кого да видя?
— Илайза Дулитъл. Там горе. Когато я зърнах на сцената, за миг бях убеден, че това е Лисбет, че само съм сънувал как я няма.
Вили си пое дъх на пресекулки.
— Но после тя заговори. И моята Лисбет изчезна.
Вили установи, че полицаят изумен е приковал поглед към сцената.
— Удивителна прилика, нали? Затова я привиках. Това трябваше да е мюзикълът на Лисбет.
— Това да не би да е…? — не довърши Хари.
— Да, сестра й е.
— Тоя? Тоест, То-я?
— Досега успяхме да го запазим в тайна. По-късно днес ще има пресконференция.
— Е… сигурно ще се вдигне медиен шум.
Тоя се завъртя и изруга високо, като се препъна. Партньорът й разпери ръце и погледна режисьора.
Вили въздъхна.
— Шумът не е всичко. Както виждате, чака ни много работа. Тя притежава определена природна дарба, но роля на сцената на Националния театър е доста по-различно от това да пееш каубойски парчета в някоя общинска сграда. Посветих две години да науча Лисбет да се държи подобаващо на театралната сцена, но с тази се налага да успеем за две седмици.
— Ако преча, ще ви го кажа набързо, Барли.
— Набързо?
Вили се опита да отгатне нещо по лицето на събеседника си в мрака. Страхът отново го облада и щом Хари отвори уста, той инстинктивно го прекъсна: