Влезе в дамската тоалетна и пусна смесителя над една от трите мивки. Дръпна бяла пластмасова чашка от поставката и изчака с пръст под водната струя. Топличка. На мъжа ще му се наложи да се въоръжи с търпение. Днес по радиото съобщиха, че температурата на водата в езерата в северната част на Осло е около двадесет и два градуса. И все пак, ако само оставиш чешмата пусната известно време, водата става студена и приятна за пиене. Чудеше се по какво да разбере кога е достатъчно хладна. Пръстът й сигурно ще побелее и ще стане почти безчувствен. Безименният пръст на лявата й ръка. Кога ли ще му надянат пръстен? Дано да стане, преди сърцето й да побелее и да стане безчувствено. Усети лек полъх във въздуха, но само за миг, а и нямаше желание да се обръща. Водата все още течеше топличка. А времето си минаваше. Изтичаше точно като водата. Бабини деветини. Оставаха повече от двадесет месеца до тридесетия й рожден ден. Имаше предостатъчно време.
Някакъв звук я накара да вдигне очи. В огледалото видя вратите на двете бели тоалетни кабинки. Да не би някой да е влязъл, без тя да го забележи?
Ноздрите й потръпнаха, когато водата внезапно се изстуди. Под земята се намират дълбоки пропасти. Ето затова е толкова леденостудена. Пъхна чашката под струята и тя веднага се напълни до ръба. Забеляза, че бърза, иска да се махне оттук. Обърна се и изпусна чашката на пода.
— Изплаших ли ви?
Въпросът бе зададен с искрено притеснение.
— Извинете ме — каза тя, но забрави да си изправи гърба. — Днес съм малко стресната.
Наведе се да вдигне чашката и добави:
— Впрочем, влезли сте в дамската тоалетна.
Чашката се бе търколила и застанала в изправено положение. Още имаше вода на дъното и когато тя протегна ръка към нея, видя отражението на собственото си лице в кръглата бяла повърхност. До лицето си, в крайчеца на малкото водно огледало, зърна нечие движение. А после сякаш времето отново започна да се ниже. Безкрайно бавно. И тя още веднъж си помисли, че времето й е на път да изтече.
Петнадесета глава
Понеделник. Vena amoris
Белият, покрит с ръжда форд „Ескорт“ на Хари се спусна пред магазина за телевизори. Двете полицейски коли и червеното спортно чудо на Валер сякаш бяха пръснати по тротоарите около утихналото в следобедния час кръстовище с привилегията да носи името площад „Карл Бернер“19.
Хари паркира автомобила си, извади зеленото дърводелско длето от джоба на якето си и го остави на съседната седалка. Понеже не намери ключовете за колата в апартамента си, взе стоманена тел и длетото, претърси съседните улици и не след дълго откри любимото си возило. Ключовете, разбира се, висяха на ключалката за запалване на колата. Зеленото длето се оказа идеално за целта: с него напъна вратата, а със стоманената тел измъкна връзката ключове.
Хари пресече на червено. Движеше се бавно — организмът не му позволяваше да поддържа високо темпо. Боляха го стомахът и главата. Ризата лепнеше по гърба му. Часът беше шест без пет и досега издържа без лекарство, но не си даваше никакви обещания.
Срещу адвокатската кантора „Хале, Тюне и Ветерли“ на табелата с изброените офиси пишеше V етаж. Хари изпъшка. Хвърли поглед към асансьора. Плъзгащи се врати. Нямаше решетки.
Асансьорът беше марка „Куне“. Щом гладките метални врати се затвориха автоматично, го обзе чувството, че се намира във вакуумирана консервна кутия. Докато се издигаше нагоре, се опита да не обръща внимание на шумовете от асансьорния механизъм. Затвори очи, но побърза да ги отвори, защото по клепачите му се появи образът на Сьос.
Униформен полицай от редовия патрул отвори вратата към офисите.
— Вътре е — посочи той към коридора от лявата страна на рецепцията.
— Къде са експертите по криминалистика?
— Ще дойдат всеки момент.
— Сигурно ще се зарадват, ако отцепиш асансьора и вратата на партера.
— Дадено.
— Идвал ли е дежурен екип?
— Ли и Хансен. Събраха, които все още бяха в помещенията, когато откриха жената. Разпитват ги в една от заседателните зали.
Хари тръгна по коридора. Износени пътеки покриваха пода, а по стените висяха избелели репродукции на норвежки творби от епохата на националния романтизъм. Фирмата бе видяла и по-добри дни. Или изобщо не бе преживяла такива.
Вратата на дамската тоалетна беше притворена, а пътеките заглушаваха звука от стъпките на Хари до такава степен, че приближавайки се, чу гласа на Том Валер. Хари спря пред вратата. Валер очевидно разговаряше по мобилния:
19
Карл Бернер (1841–1918) — прочут норвежки училищен директор и политик с леви убеждения. Бил е министър-председател на Норвегия (1892–1893), както и председател на Стуртинга (1886–1909). — Бел.прев.