Най-после водата се изстуди и Хари мушна лице под кранчето. Струята намокри бузата му, влезе в ухото, потече по врата, под ризата, по рамото и надолу по ръката. Пи жадно. Отказа да се вслуша във врага в стомаха си. После изтича в кабинката и повърна отново.
Хари излезе от сградата. Площад „Карл Бернер“ бе опустял. Запали си цигара и отпрати с ръка приближаващия се към него лешояд от журналистическата гилдия. Мъжът спря. Хари го позна. Как му беше името… Йендем? Разговаря с него след случая в Сидни. Йендем не беше по-лош от останалите. Всъщност дори бе малко по-добър.
Магазинът за телевизионна техника още беше отворен. Хари влезе и завари вътре само един дебелак в мръсна фланелена риза, който седеше зад тезгяха и четеше списание. Настолният вентилатор разваляше зализаната му на една страна прическа и разнасяше из помещението мириса на пот. Дебелакът изсумтя, когато Хари се легитимира, и го попита дали е забелязал в магазина или отвън някой странен субект.
— Всички са странни посвоему — отвърна мъжът. — Тукашният район е на път да отиде по дяволите.
— Някой с вид на потенциален убиец? — сухо попита Хари.
Мъжът присви едното си око.
— Затова ли имаше толкова много полицейски коли?
Хари кимна.
Мъжът вдигна рамене и отново се зачете в списанието:
— Та кой не е бил потенциален убиец поне веднъж, полицай?
На излизане Хари спря, понеже зърна отражението на колата си върху екрана на един от телевизорите. Камерата продължи да показва пространството над площад „Карл Бернер“ и се спря на червената сграда. После на екрана отново се появи водещият на новините по ТВ2, а в следващия миг се пренесоха на модно ревю. Хари вдиша жадно дима от цигарата и затвори очи.
Ракел идваше към него от модния подиум, не, от дванадесет подиума, излезе направо от стената с телевизори и застана пред него с ръце на кръста. Погледна го, отметна глава, обърна се и го заряза. Хари отново отвори очи.
Беше осем часа. Помъчи се да не си спомня за бара наблизо, на булевард „Тронхайм“. Там сервират алкохол.
Предстоеше най-тежката част на вечерта.
А после идваше нощта.
В десет вечерта живакът милостиво се смъкна с два градуса, но въздухът беше все така горещ и неподвижен; очакваше се вятър от сушата, вятър от морето, какъвто и да е вятър. В Отдела по експертно-криминална дейност светеше единствено в кабинета на Беате. Убийството на площад „Карл Бернер“ обърка целия й ден. Тя все още се намираше на местопрестъплението, когато колегата й Бьорн Холм й позвъни да й съобщи за жена на рецепцията — била от „Де Беерс“ и щяла да изследва диаманти.
Беате се върна възможно най-бързо в Отдела и сега внимателно слушаше дребничката енергична женица пред себе си, която говореше английски толкова добре, колкото се очаква от холандец, живеещ в Лондон:
— Диамантите имат геологични отпечатъци. Теоретически благодарение на тях е възможно да стигнем до собственика им, понеже им се издават сертификати, доказващи не само произхода, но и проследяващи целия път, изминат от диаманта. Боя се, че в този случай няма да се получи.
— Защо? — попита Беате.
— Защото и двата диаманта, които разгледах, са така наричаните от нас кървави диаманти.
— Заради червения цвят ли?
— Не, защото по всяка вероятност идват от мините в Киуву в Сиера Леоне. Всички търговци на диаманти по света бойкотират диамантите от Сиера Леоне, защото ги контролират въоръжени сили на въстаническото движение. Те изнасят диамантите, за да финансират война, която не преследва политически интереси, а пари. Оттам и названието кървави диаманти. Тези диаманти, предполагам, са нови и вероятно са контрабанден внос от Сиера Леоне в друга държава, където са били изработени фалшиви сертификати, удостоверяващи произход от прочута мина в, да речем, Южна Африка.
— Някаква представа в коя държава са внесени?
— Повечето кървави диаманти попадат в бивши комунистически страни. След падането на Желязната завеса специалистите по фалшифициране на документи се принудиха да си намерят нова ниша. Добре изработените сертификати се заплащат добре. Но това не е единствената причина да кажа Източна Европа.
— Не е ли?
— И преди съм виждала такива диаманти с формата за звезда. Внасяха ги незаконно от бившата Източна Германия и Чехия. И понеже е контрабандна стока, ги шлифоваха като диаманти средно качество.