— Днес е специален ден в много отношения.
Валер включи шрайбпроектора. На екрана зад него лъсна първата страница на вестник „Дагбладе“. ВЪН ВИЛНЕЕ СЕРИЕН УБИЕЦ? Нямаше никакви снимки, само тези четири думи, изписани с огромни букви. В наши дни рядко редакция, уважаваща публицистиката, използваше въпросителен знак при заглавие на първа страница и малцина посветени (нито един от тях не присъстваше в зала К156) знаеха, че решението да добавят питанка е взето в последните минути преди отпечатването на вестника, след като дежурният редактор на „Дагбладе“ накрая се обади на главния редактор във вилата му, за да се посъветва с него.
— Не сме имали случай на норвежки сериен убиец — или поне не сме, доколкото знаем — откакто из страната през осемдесетте върлуваше Арнфин Несет — припомни Валер. — Серийните убийци са такава рядкост, че славата на този случай ще надхвърли границите на страната. В нас са вперени хиляди очи, колеги.
Последвалата ораторска пауза на Том Валер беше излишна, защото всички присъстващи осъзнаха значимостта на случая още когато Мьолер снощи ги въведе накратко в ситуацията по телефона.
— Добре — продължи Валер. — Ако наистина сме изправени пред сериен убиец, поне имаме късмет. Първо, сред нас е човек, разследвал и дори заловил сериен убиец. Всички присъстващи тук, предполагам, знаят за блестящото изпълнение на Хуле в Сидни. Хари?
Хари видя как всички лица се обърнаха към него и се изкашля. Усети, че има опасност гласът му да му изневери и се изкашля още веднъж:
— Не съм убеден доколко свършеното от мен в Сидни е пример за подражание — възрази той с крива усмивка. — Както сигурно си спомняте, накрая застрелях човека.
Никой не се засмя, около масата не се забеляза дори лека усмивка. Нямаше изгледи Хари да стане началник.
— Бихме могли да си представим и по-лош сценарий, Хари — успокои го Валер и пак си погледна часовника. — Мнозина от вас познават психолога Столе Ауне, когото неведнъж сме призовавали като вещо лице в съда. Той прие да дойде и да ни въведе накратко във феномена серийно убийство. За някои от присъстващите това не е нещо ново, но едно повторение няма да навреди никому. Трябваше да е тук в…
Всички вдигнаха глави при отварянето на вратата със замах. Влезлият дишаше запъхтяно. Над сферичния му корем, стърчащ изпод сакото от туид, се открояваше оранжева папийонка и чифт миниатюрни очила — толкова малки, че човек започваше да се чуди как вижда през тях. По голото теме и на челото му лъщяха капки пот, а под тях — тъмни, вероятно боядисани, но все пак добре поддържани вежди.
— Говорим за вълка… — поде Валер.
— А той в кошарата! — възкликна Столе Ауне, извади носна кърпичка и си избърса челото. — Ама че много овце ме чакат!
Отиде до края на масата и пусна протрита кафява кожена чанта. Тя тупна на пода.
— Добро утро, дами и господа. Приятно е да видиш толкова много млади хора, будни по това време на денонощието. Някои от вас познавам, с други не съм се засичал.
Хари се усмихна. Той определено не се числеше към последните. Изминаха много години, откакто Хари за пръв път посети Ауне заради проблемите си с чашката. Ауне не беше специалист по алкохолна зависимост, но между двамата възникна връзка, която, както пред себе си признаваше Хари, подозрително напомняше приятелство.
— Отваряйте бележниците, мърльовци!
Ауне метна сакото си върху близкия стол.
— Имате вид на хора, присъстващи на погребение, и вероятно имате основание да изглеждате така, но преди да си тръгна, ми се ще да видя някоя и друга усмивка. Това е заповед. Сега слушайте внимателно, няма да отнеме много време.
Ауне взе маркера от летвичката под хартиената дъска и започна да пише с бясна скорост, докато говореше:
— Имаме всички основания да смятаме, че на земята има серийни убийци, откакто има повече от един човек за убиване. Но мнозина смятат така наречената Autumn of Terror20 през 1888-а за първия съвременен случай на серийно престъпление. Тогава за пръв път е документиран сериен убиец с изцяло сексуален мотив. Той отнел живота на пет жени, преди да изчезне безследно. Нарекли го Джак Изкормвача, но истинската си самоличност отнесъл в гроба. Най-прочутият принос на нашата страна към списъка не е Арнфин Несет, който, както всички си спомняме, отрови двайсетина пациенти през осемдесетте, а Беле Гюнес — рядкост, наречена серийна убийца. Тя заминала за Америка, където през 1902 година се омъжила за слаботелесен мъж и се заселили в имение близо до Ла Порт в щата Индиана. Казвам слаботелесен, защото той тежал седемдесет килограма, а тя — сто и двадесет.