Ауне леко дръпна тирантите си.
— Ако питате мен, е тежала точно колкото трябва.
Присъстващите се разсмяха.
— Тази закръглена приятна женица убила мъжа си, няколко деца и неизвестен брой кавалери, които примамвала в имението си посредством обяви за запознанства в чикагските вестници. Труповете им се появили един ден, когато през 1908 година имението изгоряло до основи при мистериозни обстоятелства. Измежду тях открили обгоряло необичайно едро женско тяло; липсвала главата. Вероятно Беле подхвърлила там жената, за да подведе разследващия екип, че това е нейният труп. Полицията получила няколко сигнала от очевидци, които твърдели, че са я виждали из Америка, но така и не успели да я открият. Това искам да кажа, скъпи приятели. За жалост случаи като този на Джак и на Беле са доста типични за серийните убийци.
Ауне приключи с бележките по дъската и удари звучно маркера по листа.
— Тях не ги залавят.
Присъстващите го гледаха мълчаливо.
— Следователно — заключи Ауне, — понятието „сериен убиец“ е толкова спорно, колкото и всичко останало, което ще чуете от мен. Причината е, че психологията е наука, която едва нагазва в дълбоките води, и психолозите по природа са хора придирчиви. Ще ви кажа някои неща, които знаем — което е равнозначно на „не знаем“ — за серийни убийци. Това според някои психолози е безсмислена характеристика на група душевни болести, които според други психолози не съществуват. Стана ли ясно? Е, някои от вас все пак се усмихват. Това е добре.
Ауне тупна с показалец върху първата точка от написаното на дъската.
— Типичният сериен убиец е бял мъж на възраст между двадесет и четири и четиридесет години. По принцип действа сам, но е възможно да има и съучастници, например със свой партньор. Малтретирането на жертвите е знак, че е сам. Жертвите могат да бъдат всякакви, но по учебник са членове на същата етническа група като самия убиец и изключително рядко се случва да са негови познати.
Намира първата си жертва най-често в добре познат му район. Популярно схващане е, че серийните убийства винаги са обвързани със специални ритуали. Взаимовръзката не е задължителна, но когато има следи от ритуали, те често са белег за серийно убийство.
Ауне посочи следващата точка, където беше написал ПСИХОПАТ/СОЦИОПАТ.
— Но най-характерната черта на серийния убиец е, че е американец. Само Господ плюс неколцина университетски професори по психология, разбира се, знаят защо. Затова е интересно, че запознатите най-отблизо със серийните убийци — ФБР и американската правосъдна система — различават два типа: психопатичен и социопатичен. Споменатите от мен професори смятат, че както разликата, така и понятията са несполучливи, но в родината на серийните убийци повечето съдилища се придържат към правилото на Макнотън, което гласи: в момента на извършването на престъплението убиецът психопат не осъзнава какво прави. Тоест, за разлика от социопата, на психопата не му налагат мярка лишаване от свобода или — каквато с право е практиката в страната на Господ — смъртна присъда. Що се отнася до серийните убийци, искам да кажа. Хм…
Той подуши маркера и изненадано повдигна вежда.
Валер вдигна ръка. Ауне кимна.
— Съдебното решение е интересен въпрос — поде Валер. Но първо трябва да го заловим. Можеш ли ни дадеш някой практичен съвет?
— Да не си луд, аз съм психолог.
Залата избухна в смях. Ауне се поклони с доволен вид.
— Ще стигна и дотам, Валер. Но нека първо отбележа, че ако някои от вас още отсега започват да губят търпение, ги очакват тежки времена. Опитът показва: най-дълго време отнема залавянето на серийни убийци. Или поне е така, ако престъпникът е от лошия тип.
— От кой тип? — попита Магнюс Скаре.
— Нека първо видим по какви признаци изготвящите психологически портрети разделят серийните убийци на психопати и социопати. Психопатът често е индивид, неспособен да се адаптира към социалната среда, безработен, необразован, с криминално досие и редица социални проблеми. За разлика от социопата, който е интелигентен, наглед с добро финансово положение, води уж нормален живот. Психопатът се откроява и лесно попада в кръга на заподозрените, а социопатът се слива с тълпата. Например, съседите и познатите почти винаги са шокирани, когато социопатът бъде разобличен. Разговарях с психоложка, работеща като профайлър във ФБР. Едно от първите неща, на които обръща внимание тя, е времето на извършване на убийствата. Та нали актът на отнемането на човешки живот изисква време. Полезен симптом за нея е дали убийствата са извършени през работен ден или през уикенда и почивките. Във втория случай може да се предположи, че убиецът ходи на работа и това повишава вероятността той да е социопат.