— Значи ако убива по време на всеобщия отпуск, това подсказва, че работи и е социопат, така ли? — попита Беате Льон.
— Твърде рано е за подобни изводи, но ако вземем предвид и другите известни ни неща, е възможно. Това достатъчно практично ли ви звучи?
— Да — кимна Валер. — Но е и лоша новина, ако тълкувам правилно думите ти?
— Точно така. Нашият човек напомня ужасно на лошия тип серийни убийци. На социопата.
Ауне даде на събралите се няколко секунди, за да асимилират чутото, преди да продължи:
— Според американския психолог Джоел Норис при всяко едно убийство серийният убиец преминава ментален процес от шест фази. Първата се нарича фазата на аурата: убиецът постепенно губи връзка с реалността. Тотемната фаза, петата подред, е самото убийство, тя представлява кулминацията на серийния убиец. Или поточно е антикулминация, защото убийството никога не успява напълно да удовлетвори желанията и очакванията му за катарзис, за очистване, което убиецът смята за част от самия процес на отнемането на нечий живот. Затова непосредствено след убийството той навлиза в шестата фаза: депресивната. Тя постепенно преминава в нова фаза на аурата и той започва да се настройва за следващото убийство.
— Значи процесът е цикличен — отбеляза Бярне Мьолер; влязъл незабелязано, сега стоеше до вратата. — Като перпетуум мобиле.
— Като изключим факта, че вечният двигател повтаря операциите си без промяна — отбеляза Ауне. — А серийният убиец преминава през процес, който в перспектива променя поведението му. Той се характеризира — за щастие — с отслабващ самоконтрол. Но и — за нещастие — с увеличаваща се кръвожадност. Първото убийство винаги е извършено с най-много вътрешна съпротива. Затова и следващият го период на охлаждане на страстите е най-дълъг. То предизвиква дълга фаза на аурата, през която убиецът се настройва за ново убийство и си оставя достатъчно време за планирането му. Ако пристигнем на местопрестъпление, където е извършено серийно убийство с изпипани детайли и старателно извършени ритуали, вероятността да бъде разкрито е минимален, а обстоятелствата говорят за убиец новобранец. В тази фаза той усъвършенства стратегията си, за да става все по-ефективен. За полицията това е най-лошата фаза. Но постепенно, с нарастването на броя на убийствата, периодите на охлаждане по принцип се скъсяват все повече. Разполага с по-малко време за планиране, оставя местопрестъпленията в по-хаотичен вид, претупва ритуалите, поема по-големи рискове. Всичко това е знак за нарастваща фрустрация. Или, казано по друг начин: жаждата за кръв ескалира. Той губи самоконтрол и става по-лесна плячка за полицаите. Но ако през този период те са на крачка да го заловят и не успеят, има вероятност да го изплашат и той да прекрати убийствата за известно време. Така печели време за почивка и за ново начало. Дано тези примери не депресират господата и дамите.
— Засега се държим — отвърна Валер. — Но ще споделиш ли какво виждаш конкретно в този случай?
— Да — кимна Ауне. — Значи имаме три убийства…
— Две! — поправи го Скаре. — Лисбет Барли засега е само изчезнала.
— Три са — възрази Ауне. — Повярвайте ми, млади човече.
Неколцина колеги се спогледаха. Скаре сякаш понечи да каже нещо, но се отказа. Ауне продължи:
— Трите убийства са извършени с еднакъв интервал от време помежду им. И трите пъти е извършен ритуалът с осакатяването и разкрасяването на трупа. Убиецът отрязва по един пръст от всяка жертва и компенсира, като й дава диамант. Впрочем, стремежът към компенсация е известна черта при този вид малтретиране, типична за убийци, възпитани в духа на строги морални ценности. Вероятно това е добра следа, защото в нашата страна няма кой знае колко морал.
Никой не се засмя.
Ауне въздъхна.
— Нарича се черен хумор. Старая се да не бъда циничен и сигурно бих натрупал и повече точки, но просто се опитвам да не се предавам, преди да сме започнали работа по случая. Препоръчвам ви да последвате примера ми. Та значи: интервалите между убийствата и извършените ритуали свидетелстват в момента за самоконтрол и ранна фаза.
Чу се глухо покашляне.
— Кажи, Хари — подкани го Ауне.
— Избор на жертви и местопрестъпление — рече Хари.
Ауне докосна брадичката си с показалец, замисли се и кимна.