— И сте се уговорили преди уикенда? С фирма, специализирана в случаи на инкасо?
— Разбрах това чак по време на срещата. Тоест, през няколкото минути, преди да започне данданията.
— Но ако сте търсели нов адвокат, сигурно сте имали уговорки и с други фирми — предположи Хари. — Бихте ли ми споменали някои от тях?
Хари не гледаше лицето на Андре Клаусен. Там нямаше да се появят вероятни симптоми на лъжа. Още при ръкуването Хари разбра, че Клаусен е от хората, които не обичат да издават с физиономията си какво мислят. Би могло да се дължи на стеснителност, на професия, изискваща лице на картоиграч, или на минало, в което самообладанието се е смятало за ценна добродетел. Затова Хари търсеше други признаци. Например дали ще вдигне ръка от скута, за да приглади вратовръзката си за пореден път. Не го направи. Клаусен просто си седеше и гледаше Хари. Не втренчено, тъкмо обратното: с малко натежали клепачи, сякаш ситуацията не му беше неприятна, а само леко скучна.
— Повечето адвокатски фирми, с които се свързах, не искаха да насрочват среши преди края на отпуските — обясни Клаусен. — В „Хале, Тюне и Ветерли“ проявиха повече отзивчивост. Кажете ми, заподозрян ли съм в нещо?
— Всички са заподозрени — отвърна Хари.
— Така е справедливо.
Клаусен произнесе последните думи на прецизен английски от Би Би Си.
— Забелязах, че имате лек акцент.
— Така ли? През последните години попътувах доста, вероятно затова.
— Къде?
— Всъщност предимно в Норвегия. Посещавам болници и здравни заведения. Иначе прекарвам доста време в Швейцария, във фабриката на производителя на слухови апарати. Усъвършенстването на продукцията изисква да сме в крак с нововъведенията.
Хари пак долови неопределения сарказъм в интонацията му.
— Женен ли сте? Имате ли семейство?
— Ако погледнете в документа, който попълни вашият колега, ще видите, че не съм.
Хари наведе очи към списъка.
— Да. Значи живеете сам… да видим… в сградата „Терасата Гимле“?
— Не — отрече Клаусен. — Живея с Трюлс.
— Ясно. Разбирам.
— Дали? — усмихна се Клаусен, а клепачите му се наведоха още по-надолу. — Трюлс е кучето ми, порода голдън ретривър.
Хари усети начеващото зад очите му главоболие. Списъкът показваше, че му предстои да проведе четири разпита преди обяд и пет след това. Нямаше сили да се бори с всички.
Помоли Клаусен още веднъж да повтори какво се е случило от момента, в който е влязъл в сградата на площад „Карл Бернер“, до идването на полицията.
— С най-голямо удоволствие, старши инспекторе — откликна той и се прозя.
Хари седна отново на стола, докато Клаусен плавно и уверено разказваше как пристигнал с такси, взел асансьора и — след като разговарял с Барбара Свенсен — я изчакал пет-шест минути да му донесе вода. Понеже тя не се върнала, влязъл навътре в офисното помещение и намерил вратата с табелка с името на адвокат Хале.
Хари видя, че Валер е записал потвърждението на Хале за часа, в който Клаусен е почукал на вратата му: пет и пет.
— Забелязахте ли някой да влиза или да излиза от дамската тоалетна?
— От мястото, където стоях на рецепцията, не можех да видя вратата. И не съм забелязал никой да влиза или да излиза, когато тръгнах към вътрешността на помещението. Това всъщност го повторих вече няколко пъти.
— Ще го кажете още няколко — увери го Хари, прозя се шумно и прокара ръка по лицето си. В същия миг Магнюс Скаре почука на прозореца на стаята за разпити с вдигнат в ръка часовник. Хари позна стоящия зад него Ветерли. Кимна в отговор и хвърли последен поглед на списъка с разпитите.
— Тук пише, че не сте забелязали да са минавали подозрителни лица край рецепцията, докато сте били там.
— Така е.
— В такъв случай ви благодаря за съдействието — Хари, остави списъка обратно в папката и натисна копчето за стоп на диктофона. — Съвсем сигурно отново ще се свържем с вас.
— Не забелязах никакви подозрителни лица — отвърна Клаусен и се изправи.
— Какво?
— Казах, че не съм забелязал никакви подозрителни лица на рецепцията, но чистачката например мина оттам и изчезна по коридора.
— Да, разговаряхме с нея. Отишла право към кухнята и не видяла никого.
Хари се изправи и погледна списъка. Следващият разпит беше от десет и петнадесет в четвърта зала.
— И велокуриера, разбира се — добави Клаусен.
— Велокуриер?
— Да. Излезе от външната врата точно преди да тръгна да търся Хале. Не знам, сигурно е доставил или взел нещо. Защо ме гледате така, старши инспекторе? Обикновен велокуриер в адвокатска фирма, честно казано, не е особено подозрителен.