Но Улауг беше наясно, че в приятелска връзка между възрастна жена и младо момиче като Ина е редно младата да проявява внимание, а старата — ако й го окажат — да го приема. Затова внимаваше да не й се натрапва. Ина винаги беше приветлива, но се случваше Улауг да си помисли, че отношението й е свързано с ниския наем.
Имаха нещо като ежедневен ритуал: някъде около седем вечерта Улауг приготвяше чай и чукаше на вратата на Ина с поднос с дребни сладки. Улауг предпочиташе да седят там. Странно, но девическата стая все още беше мястото, което й се струваше най-уютното в къщата. Разговаряха за какво ли не. Ина проявяваше особен интерес към войната и случилото се във Вила „Вале“. И Улауг й разказваше колко силно се обичали Ернст и Ранди Швабе. Седели с часове във всекидневната и просто си бъбрели, докато леко и нежно се докосвали: отмествали кичур паднала коса, полагали глава на рамото на другия. Случвало се Улауг да ги гледа скришом иззад вратата на кухнята. Изправената стойка на Ернст Швабе, черната му гъста коса, високото, ясно чело и погледът, който бързо преминавал пътя от шега до сериозност, от гняв до смях, от самоувереност по крупните въпроси до момчешко объркване в тривиалните дреболии. Но най-много гледала Ранди Швабе: лъскавата й червена коса, тънката бяла шия и бистрите очи със светлосин ирис, обточен с тъмносин кръг във външната част. Това били най-красивите очи, които Улауг била виждала през живота си.
Когато Улауг погледнела двамата, си мислела, че са сродни души, родени един за друг, и нищо не е в състояние да ги раздели. Но се случвало, разказваше тя, доброто настроение по време на събиранията във Вила „Вале“ да отстъпи на люти кавги, след като гостите се разотидели.
Точно след едва такава свада Ернст Швабе почукал на вратата на Улауг — тя вече си била легнала — и влязъл в стаята й. Без да светва, приседнал в края на леглото и й казал, че в гнева си съпругата му напуснала къщата и щяла да прекара нощта на хотел. По дъха му Улауг усетила миризмата на алкохол, но била млада и не знаела как да постъпи, когато двадесет години по-възрастният от нея мъж, когото уважавала и боготворяла, а дори може би и тайничко била влюбена в него, я помолил да съблече нощницата си, за да я види гола.
Първата вечер той не я докоснал, само я гледал, погалил я по бузата и й казал колко е красива. По-красива, отколкото можела да предположи. После станал и си тръгнал с вид на човек, на когото само му се плаче.
Улауг затвори вратите на балкона и се изправи. Часът наближаваше седем. Открехна вратата към задната стълба и видя чифт хубави обувки на постелката пред стаята на Ина. Значи има гост. Улауг седна на леглото и се заслуша.
В осем вратата на Ина се отвори. Тя чу как някой се обу и нечии стъпки изтрополиха надолу по стълбите. Но имаше и друг звук — от нещо, което се тътреше и драскаше сякаш са кучешки лапи. Отиде в кухнята и сложи вода на котлона.
След няколко минути почука на вратата на Ина и се озадачи, че момичето не отговори. А отвътре се чуваше лека музика.
Почука още веднъж, но без резултат.
— Ина?
Улауг бутна вратата и тя се отвори. Първо й направи впечатление колко задушно е вътре. Прозорецът беше затворен, а завесите — дръпнати. Беше почти тъмно.
— Ина?
Никакъв отговор. Навярно е заспала. Улауг прекрачи прага и погледна зад вратата, където се намираше леглото. Празно. Странна работа. Старите очи привикнаха към мрака и тя забеляза фигурата на Ина. Седеше на люлеещия се стол до прозореца и наистина имаше вид на заспала. Очите й бяха затворени, а главата клюмаше на една страна. Улауг все още не можеше да определи откъде идва тихото бръмчене на музиката.
Приближи се до стола.
— Ина?
Наемателката й отново не реагира. Улауг придържаше подноса с една ръка, а с другата предпазливо докосна бузата на младото момиче.
Каната с чай, последвана от две чаши, сребърна захарница с немския федерален орел, чинийка и шест бисквити „Мериленд“ тупнаха глухо върху килима.
В същия миг, когато чаената чаша на Улауг или, по-точно, на семейство Швабе, падна на пода, Столе Ауне вдигна своята. Или, по-точно, на полицейския участък в Осло.
Бярне Мьолер изучаваше разпереното кутре на пълничкия психолог и наум се чудеше каква част от жеста беше ролева игра и каква — разперено кутре.
Мьолер настоя да го информират накратко и освен Ауне покани в кабинета си ръководещите разследването, тоест Том Валер, Хари Хуле и Беате Льон.