— Къде е оперативната група?
— В банята — отвърна полицаят и посочи. — Льон и Вебер.
— Вебер? Да не са почнали да викат и пенсионери?
— Всеобщ отпуск — вдигна рамене полицаят.
Хари се огледа.
— Добре, но се погрижи да отцепиш стълбището и външната врата. Хората си ходят свободно напред-назад.
— Ама…
— Слушай. То е част от местопрестъплението. Ясно?
— Разбирам — започна полицаят със стържещ глас и Хари осъзна, че с две изречения се е сдобил с нов враг сред колегите си. А опашката беше дълга.
— Но на мен ми дадоха категорична заповед… — продължи полицаят.
— … да внимаваш кой минава оттук — обади се глас от вътрешността на спалнята.
Том Валер се показа на вратата.
Въпреки тъмния костюм, под гъстата тъмна коса над челото му не се виждаше и капчица пот. Том Валер беше хубав мъж. Може би не точно привлекателен, а в смисъл, че имаше правилни, симетрични черти. Без да е висок колкото Хари, мнозина от колегите им биха ги обявили за еднакви на ръст. Вероятно заради изправената стойка на Том Валер или заради лъхащата от него непринудена самоувереност. Тя не само подтикваше повечето хора около Валер да се прехласнат по него, но и да почувстват как спокойствието му им се предава, как се отпускат и намират естественото си място. Впечатлението за красота навярно се дължеше на внушителната му физика: нито един костюм не бе в състояние да скрие пет почивки в седмицата, прекарани във вдигане на тежести и карате.
— И той ще продължи да пази — каза Валер. — Току-що изпратих един пич с асансьора да отцепи каквото е нужно. Всичко е под контрол, Хуле.
Последното, изречено с подчертано неутрална интонация, позволяваше на човек да избира дали да схване изречението като констатация, или като въпрос. Хари се изкашля.
— Къде е тя?
— Вътре.
Отстъпвайки настрана, за да пропусне Хари да мине край него, Валер изобрази угрижена физиономия:
— Ударил ли си се, Хуле?
Спалнята беше обикновена, но обзаведена с вкус и романтика. Оправеното единично легло, все пак достатъчно широко за двама, се опираше откъм краката на подпора с гравюра, наподобяваща сърце над триъгълник. Вероятно личен знак на някой любовник, помисли си Хари. На стената над леглото висяха окачени три рамкирани снимки на голи мъже. По еротичната ска̀ла мястото им беше някъде между лекото порно и халтурата. Нямаше лични снимки или предмети, доколкото можеше да види.
Банята се намираше в спалнята. Имаше място точно за мивка, тоалетна, душ без завеска и тялото на Камила Луен. Тя лежеше на покрития с плочки под с лице, обърнато към вратата, но погледът й бе насочен нагоре към душа, сякаш чакаше още вода.
Беше гола под белия, подгизнал халат; сега разтворен, той покриваше отточния канал. Беате стоеше до вратата и правеше снимки.
— Някой провери ли откога е мъртва?
— Съдебният патолог пътува за насам — отвърна Беате. — Но не е настъпило rigor mortis4 и не е изстинала съвсем. По мое предположение е мъртва най-много от няколко часа.
— Нали казаха, че душът бил пуснат, когато съседът и портиерът я намерили?
— Да, и?
— Възможно е горещата вода да е поддържала висока телесната й температура и така да е отложила вкочаняването на трупа.
Хари си погледна часовника. Шест и четвърт.
— Да кажем, че е починала около пет часа̀ — чу се гласът на Валер.
— Защо? — попита Хари, без да се обръща.
— Никакви следи не сочат трупът да е местен. Следователно можем да тръгнем от предположението, че е била убита, докато се е къпела. Както виждаш, тялото и халатът запушват канала. Затова се е стигнало до наводнение. Домоуправителят е спрял душа и твърди, че е разпръсквал максимална струя. Проверих налягането на водата. Доста добро за мансарда. В толкова маломерна баня едва ли е отнело много време водата да потече над прага и да наводни спалнята. Не след дълго е намерила път и към съседите отдолу. Жената на долния етаж казва, че точно в пет без двадесет са забелязали теча.
— Значи само преди час — установи Хари. — А вие сте тук от тридесет минути. Май всички тук са реагирали необичайно бързо на събитията.
— Е, не точно всички — възрази Валер.
Хари не отговори.
— Имам предвид съдебния патолог — усмихна се Валер. — Вече трябваше да е пристигнал.
Беате приключи със снимките. Двамата с Хари се спогледаха.
Валер докосна ръката й.
— Обади се, ако има нещо. Слизам на третия етаж да поговоря с домоуправителя.
— Добре.
Хари изчака Валер да излезе от стаята.