– Ще оставиш дядо на вълците?
– Не, не, имах предвид, че...
– Те ще го изядат! – Лицето на Ели се обля в сълзи. – Ще го разкъсат!
– Ели...
– Не! – Със свити юмруци Ели изрита картата, като върха на ботуша ù се закачи за една от гънките. Картата издаде звук, с какъвто стар плат се съдира на две. – Няма да го оставя, няма, няма!
– Ели! – Алекс се хвърли да вземе картата. – Престани! Тя ще ни е нужна.
– Но аз нямам нужда от теб! – Ели се запрепъва заднишком, подхлъзвайки се на телата на мъртвите птици и на локва кръв, останала от Джак. – Никъде няма да ходя с теб!
– Хубаво! Тогава можеш да останеш тук заедно с глупавото си куче. Само че става късно. – Тя се изправи на крака и повдигна ръкава си, за да види колко е часът. – Чака ме много път, така че нямам време за сп...
Тя занемя, когато мозъкът ù зацепи.
„Един момент – тя втренчи поглед в часовника. –Не е възможно!“
8
Часовникът беше стар модел „Касио АйрънМен“, единственият, който носеше със себе си по време на преходи, защото беше с груба изработка, водонепроницаем и евтин. Имаше го от десет години, като през това време бе сменяла батерията може би на два пъти. Часовникът никога не бе ù изневерявал, не бе изоставал дори за една милисекунда.
Сега обаче сивият екран беше празен.
Толкова лошо ли бе паднала? Разгледа внимателно часовника, но на лицевата му страна забеляза само добре познатите ù стари следи от удари и драскотини. Не, сигурна беше, че доскоро часовникът работеше безпогрешно. Дори си спомняше, че бе погледнала за часа.
Е, добре... часовникът бе издъхнал. Съвпадение.
Да, но същото се бе случило и с Джак, да не говорим, че нещо бе накарало онези птици да откачат, както и елените. През мозъка ù бе преминало нещо като електрошок – не, по-скоро като мълния – и то с такава сила, че едва не припадна. Плюс това обонянието ù се бе върнало.
Тогава... може би не беше съвпадение.
С треперещи пръсти изрови айпода си. Натисна бутона. После отново и отново, само че айподът си остана все така безжизнен.
Опита същото с мобилния си телефон. Нищо. Не само, че нямаше покритие – това се очакваше на такова отдалечено място – но телефонът дори не се включи.
Както всъщност и радиото. Смяната на батериите не доведе до никакъв резултат. А когато установи, че двете светодиодни електрически фенерчета също бяха издъхнали, оставайки по този начин само с онази вехтория от швейцарската армия, която баща ù бе купил преди сто години, тогава паниката я завладя напълно.
Един електронен уред извън строя беше нещо нормално.
Два беше лош късмет.
Но всички?
Погледът ù плъзна към Ели и към слушалките, които все още висяха на врата на детето.
– Ели, твоят айпод работи ли?
– Не. – Сребристите очи на Ели се повдигнаха с неохота нагоре. – Прегря.
– Моля?
– Казах, че прегря. – От тона ù се долавяше, че Алекс е не само глуха, но и слабоумна. – Докато слушах музика, просто прегря.
– Прегря.
– Опари ръката ми, ясно? След това спря да работи и...
– Имаш ли електрическо фенерче? – прекъсна я Алекс.
– Естествено.
– Може ли да го видя?
Ели се нацупи отново.
– Не.
Алекс знаеше, че няма смисъл да настоява. Тогава погледът ù се спря на китката на Ели.
– Колко е часът?
– Имаш часовник.
Идеше ù да бутне детето от скалата.
– Просто ми отговори.
Ели изпусна дълбока въздишка.
– Девет и... единайсет.
Алекс беше озадачена, но тогава си помисли, че едно дете на осем може да не знае как да каже правилно часа, и реши да не се занимава с дреболии. Значи 9,11 трябваше да е 9,55, в което вече имаше логика. А това означаваше, че часовникът на Ели...
– Часовникът ти работи?
Ели едва не ù се присмя.
– Разбира се. Това е „Мики Маус“. Беше на баща ми. Всяка вечер го навивам, както ме научи дядо.
„Механичен. Значи проблемът е в батериите. Не, фенерчето на баща ми от швейцарската армия също работи. Трябва да е нещо друго.“ Въпреки многото кръв виждаше добре часовника на китката на Джак, но разстоянието беше прекалено голямо, за да е сигурна. Не искаше да докосва тялото му отново. Пък и Мина можеше изобщо да не ù позволи да се приближи.
– Часовникът на дядо ти работи ли?
– Не знам. Защо ми задаваш всички тези въпроси?
– Моля те, Ели, би ли проверила? Не мисля, че Мина ще ми позволи да...