Както обикновено, Лена подбели очи и този път Алекс трябваше да се съгласи с нея. Напоследък в живота им нямаше нищо честно, в случай че Тори не бе забелязала.
– Ако искате да ви донесем нещо – рече Крис, – направете списък. Не мога да обещая нищо, но...
– Истинско кафе – прекъсна го Лена. – Ако ли не, еднопосочен билет, с който да се махна далече оттук.
– Пак се започва – обади се Сара.
На Алекс също ù бе дошло до гуша от този разговор, но все пак не се стърпя:
– Не разбирам, Крис. Нали казваш, че има и други градове? Както и всевъзможни групи обирджии, с които непрекъснато се сражавате. Така че защо да не се организираме? Защо да не търгуваме? Или просто да делим, каквото имаме. По този начин няма да има нужда да се биете постоянно и да пътувате толкова надалече. – Спомни си спора, който бе водила с Том по същия въпрос. – Това, което правите, е лишено от смисъл.
– Тя има право – отбеляза Джес, без да вдига поглед от картофите, които белеше.
– Но това не е възможно – отвърна Крис неспокойно.
– И защо не? – настоя Алекс.
– Ами, първо на първо, трябва да имаме нещо ценно, с което да търгуваме – изтъкна Сара.
– Разполагаме с най-различни провизии. Имаме инструменти, оръжие и...
– Няма да продаваме нито инструментите, нито оръжието – отвърна сухо Крис. – Все едно да връчиш на някой непознат ключа за дома си.
– Тогава може да търгуваме с дрехи – не се отказваше Алекс. – А също и със сапун, свещи, фенери или...
– Или с нас – довърши Лена и стовари цепениците, които изтрополиха силно. – Крис, колко струвам според теб?
Крис изглеждаше така, сякаш го бяха зашлевили през лицето.
– Лена, това не е...
– О, стига глупости. Ние сме просто едни скъпи машини за бебета. Така че за какво смяташ, че можеш да ме изтъргуваш? Предполагам, че зависи кога мъжът ще се умори...
– Знаеш ли, Лена – прекъсна я Джес, – мисля, че ще ни трябват още дърва.
– Извинявай, забравих. В твоята къща важат твоите правила – отвърна Лена и изхвърча навън.
Тори първа наруши тишината.
– Още кафе, Крис?
– Не. – На бузите му бяха избили аленочервени петна. Не смееше да погледне Алекс в очите. – По-скоро не.
– Крис – започна внимателно Сара, – тя не го мислеше наистина. Всъщност не е сърдита на теб.
„Напротив“ – помисли си Алекс. Лена по принцип си беше груба, дори противна, но този път тя се заяждаше с Крис съвсем преднамерено и целенасочено.
Въпросът беше защо?
Петнайсет минути по-късно Алекс навлече якето си и се затътри навън. Отново валеше сняг, едри пухкави снежинки се стелеха бавно като перушина. Снегът беше дълбок, поне две и половина стъпки, и непосилно изпитание за Хъни. През последните няколко дни Крис, който бе напуснал къщата пет минути преди нея, я караше и взимаше от хосписа с една теглена от кон шейна. Затова Алекс очакваше да го намери в тъмносинята шейна, ала навън беше само Нейтън, който държеше юздите на една бяла талига.
– Къде е Крис? – попита тя, когато бордър колито на Нейтън дотърча при нея, за да го погали.
Нейтън кимна неопределено с глава към задния двор.
– Когато излезе, тръгна натам. Каза, че се връщал веднага.
Объркана, Алекс се върна обратно по стъпките си, след което сви покрай къщата. Дворът на Джес беше доста голям и се простираше върху цял акър земя, преди да се слее с гората. Забеляза Крис в далечния ляв край до камарата с дърва за огрев... заедно с Лена.
Каквото и да бе искала да каже, думите заседнаха на гърлото ù. Крис и Лена стояха с лице един към друг, а момичето размахваше енергично и ядосано ръце. Дали не се караше с Крис? Доколкото познаваше Лена, това беше повече от сигурно, но се чудеше защо след онази сцена в кухнята Крис бе излязъл навън да говори с нея. Алекс беше прекалено далече, за да чуе какво си казват, но забеляза, че Крис поклати глава, след което понечи да се обърне. В следващия миг Лена сграбчи ръката му и се хвърли в обятията му толкова силно, че Крис залитна назад, след което тя уви ръце около врата му, притисна се към него и...
„Не искам да гледам.“ Алекс се запрепъва назад като зашеметена, но краката ù се оплетоха и тя нададе неволен вик на уплаха. Крис обърна рязко глава, след което се опита да се освободи от прегръдката на Лена, отстранявайки ръцете не момичето от врата си. Може би я бе повикал по име, но Алекс вече не беше там. Едва си поемаше въздух, докато се препъваше по виещата се към улицата пътека със замъглени от сълзи очи. Усещаше тежест в гърдите си, сякаш някой бе изкарал целия въздух от дробовете ù. Ще вземе Хъни и ще се махне оттук. Не, това беше невъзможно. Нейтън щеше да я спре, тъй като не ù позволяваха да ходи никъде без ескорт. Е, добре тогава, всичко беше наред, изобщо не ù пукаше какво става между Крис и Лена, не ù пукаше и...