Край.
Успя само да изрече наум едно „По дяволите!“. Изгубила равновесие, тя започна да залита и да се олюлява, накрая ботушите ù забуксуваха и се подхлъзна на един камък. Надавайки див писък, тя се хвърли на земята, а пръстите ù задраскаха по скалата. Грубият камък издра пръстите ù и нарани дланите ù. Тя тупна тежко по задник с прегънат почти хоризонтално ляв крак като острие на джобно ножче, което не е затворено докрай. Силна болка разсичаше коляното ù, но поне падането бе спряло.
Писък. Алекс вдигна очи тъкмо навреме, за да види как левият ботуш на Ели се стрелва нагоре – нещо като пресилена трагикомична версия на подхлъзването върху обелка от банан. Ели, която не спираше да пищи, се претърколи на една страна и взе да се свлича право към улея.
– Ели! – изкрещя Алекс. – Обърни се! Обърни се по корем, чуваш ли, обърни се! – Стори ù се, че момичето се опита да я послуша, после видя, че от триенето аноракът ù се събира на розови дипли на гърдите ù. Падането се забави, но не спря.
„Давай, давай, давай!“ Ботушите на Алекс се пързаляха по камъните, докато тя се придвижваше надясно. Улеят беше на четирийсет, петдесет стъпки оттам, но едва двайсет крачки я деляха от един нисък бор, който стърчеше накриво от земята; можеше да се хване за него. Ели трябваше да се плъзне наблизо, преди да стигне до улея, и ако Алекс се добереше до него навреме...
Пръст и ситни камъчета се посипаха отгоре върху главата на Алекс. До слуха ù достигна трополенето на камъни, които се носеха в слалом към фунията; после забеляза, как част от тях рикошират в други по-големи камъни и изчезват надолу като дим. Сега Ели лежеше по гръб с вдигнати нагоре ръце, тъй като раницата опъваше раменете ù.
Като забиваше върховете на ботушите си в земята и се придвижваше на колене, Алекс най-сетне успя да обвие ръка около дънера на бора. Ръката ù пламна от болка, когато люспите на кората се впиха в разкървавените ù вече длани.
– Ели! – изкрещя тя. – Насам! Подай ми ръката си, подай ми ръка!
Тя се протегна към Ели и тогава момичето сграбчи китката ù. Последва мощен тласък, който едва не изтръгна ръката на Алекс от рамото ù и щеше да я откъсне от дървото и да изпрати и двете право в улея, ако склонът беше малко по-стръмен.
Ели се хлъзна, после по-бавно... и накрая спря.
Алекс преглътна и затвори очи. Въпреки оглушителното бумтене на сърцето си, чу Ели да хлипа, а после да вика:
– Казах ти, че това е глупава идея!
За по-малко от две минути бе спасила живота на дете, което я мразеше в червата си, изгуби раницата, екипировката, анорака и храната си.
А, да, и някакъв маниак стреляше наоколо.
Нямаха никакъв шанс.
11
Четири енергийни десерта.
Пет пакетчета полуготов желатин „Джелоу“: два с вкус на лайм, един портокалов, един лимонов и един черешов.
Термоодеяло.
Малко кафяво шишенце с древни таблетки йод.
Едно шише с вода. Ключовете за колата и едно работещо миниелектрическо фенерче. Резервен пълнител с деветмилиметрови патрони за глока.
Пътнически комплект за самолет, съдържащ резенче сапун, сгъваема четка за зъби и една миниатюрна тубичка паста за зъби, който сигурно бе прибрала след някой полет.
С металната кутийка от дражета „Алтойдс“, която винаги носеше в чантичката на кръста си, уцели джакпота: риболовно влакно и плувки, тел за рязане, водоустойчиви кибритени клечки, няколко лепенки, две малки остриета, няколко безопасни игли, козметични тампони, малка тубичка вазелин и четири пакетчета мокри кърпички. Миниатюрен компас.
Заедно с глока и ножа това беше цялата им екипировка, всичко, което им бе останало. Ели, разбира се, не носеше нищо друго освен малката си ежедневна раница. Като изключим сгъваемата въдица, кутийката със стръв и едно древно електрическо фенерче „Блек&Декър“ – което, слава богу, работеше – раницата беше натъпкана с обичайните за едно дете неща: всевъзможни тоалетни принадлежности, цял куп дрехи и едно шише с три глътки вода на дъното. Както и едно парцаливо, мърляво плюшено мече, което щеше да бъде по-скоро във вреда, отколкото от полза.
Е, май все пак имаха някакъв шанс. Четирите най-важни условия за оцеляване сред природата бяха топлина, подслон, вода и храна. Алекс можеше да запали огън, което беше повече от необходимо, тъй като разполагаше единствено с дрехите на гърба си. Нямаше да е трудно да построи и подслон с подръчни средства. Филтърът за вода бе останал в другата раница, което беше кофти късмет, но поне разполагаше с едно пълно догоре шише, пък и знаеше къде може да открие още вода. Разполагаше също с компаса и със слънцето, имаше най-обща представа къде трябва да стигнат, на какво разстояние оттам се намират, така че дотук щеше да се справи и сама и то без особени затруднения.