Алекс свали чантичката си от кръста си и подаде на Ели шишето с водата.
– Вземи. Аз ще се погрижа за заслона.
– Не съм жадна – поклати глава детето.
– Изпий я, Ели. – Алекс приглади шумата на земята. – Утре ще стигнем реката. Вече сме близо.
– Но за теб няма да остане.
– Не се тревожи за мен – отвърна Алекс по-скоро по навик, а не защото го мислеше. С пълни ръце, тя се вдигна на крака, но внезапно изпъшка в пристъп на световъртеж.
– Алекс?
– Добре съм. – Пълни глупости! Беше обезводнена и в момента караше на последни издихания. По лицето ù бе избила пот, а цялото ù тяло трепереше от треска и слабост. Изчака, докато се увери, че няма да припадне, след което се примъкна до рамката от клони, която бе стъкмила в подножието на един бял бор. Изсипа шумата от ръцете си и я избута вътре в заслона. – Просто съм изморена. Хайде, пий.
Ели се поколеба, но въпреки това изцеди в гърлото си последната останала им вода. Видът, клокочещият звук и уханието на тази прекрасна течност беше направо болезнено. Усещаше го с мозъка на костите си. Алекс се извърна, мушна се в заслона и се зае да подрежда леглото им от шума.
„Утре ще има вода – помисли си яростно тя. – Просто се съсредоточи върху...“
Отвън се разнесе тихо ридание и Алекс сви вежди.
– Ели?
– Аз... – рече сподавено момичето. – Аз...
Обезпокоена, Алекс бързо изскочи от заслона.
– Какво има?
– А-аз съжалявам. С-съжалявам за всичко. – Лицето ù се сгърчи, но сълзи нямаше, тъй като беше прекалено обезводнена. – А-аз с-съм в-виновна.
– Никой не е виновен. Всяка от нас прави каквото може.
– Но не и аз! Аз отк-краднах х-храната ти, а ти ми д-даваш водата си. Не умея да върша нищо важно. А ти п-палиш огъня и казваш по к-кой път да в-вървим. Ти можеш да правиш всичко!
Алекс изненада дори себе си, като каза:
– Значи трябва да направим нещо по въпроса. Хайде, ще ти покажа как се пали огън със скорбяла.
Ели вдигна сепнато очи и преглътна сълзите си:
– Наистина ли?
– Да. Наистина. – Какво ù бе казала леля Хана? „Не се съмнявам, че си оправна.“ Кадърността на Алекс беше най-добрата ù защита срещу чудовището. А може би не ù даваше нищо друго освен излюзията за сила, но тя никога не би се примирила с чувството на безпомощност. Тя смушка лекичко момичето. – Хайде, да потърсим гориво.
Ели веднага се подчини. Беше толкова нетърпелива, че довлече един малък повален бор – „цялото проклето дърво“, както би се изразила леля Хана. Дървото беше още твърде свежо, твърде зелено, за да им е от полза, но Алекс потисна желанието да изтъкне пред момичето това. Така че просто показа на Ели как да вземе от него само онова, което можеше да се използва – сухи иглички и по-тънки клонки – след което накара Ели да отдели и събере на едно място горивния материал.
– Основата е изключително важна. Ако не го подредиш както трябва, пропиляваш времето си. А сега идва най-хубавата част. – Тя разкъса пакетчето, съдържащо напоена със спирт кърпичка, и сбърчила нос при острия мирис на химически алкохол, Алекс издърпа навън с палец и показалец малко повече от половината влажна квадратна марличка, след което каза на Ели да я придържа с помощта на опаковката и запали една от водоустойчивите кибритени клечки. – Така, сега хвани опаковката – рече тя и поднесе пламъка под кърпичката. Тя се запали с тихо съскане. Появи се мъничък, сякаш течен пламък, ярък и син.
– Уау – ахна Ели.
– Точно така, уау. Изглежда яко, защото гори по-дълго от кибритената клечка, но сега да видим как ще запалиш тази прахан. – Първо видя как Ели поднесе пламъка към праханта, а после забеляза и оранжево-жълтото зарево, когато дървото прихвана и едва-що не угасна отново. – Ето, виж – рече тя и раздуха нежно тлеещата прахан, която се разгоря жарка и кървавочервена също като онези огнени залези, – хайде, духай, само че полека.
Огънят изгасна два пъти: първия, защото Ели духаше твърде силно, а втория, тъй като не духаше достатъчно силно. На третия опит огънят се прихвана и разгоря.
– Успях! – нададе вик Ели. Алекс избухна в смях, когато Ели заподскача, изпълни някакъв танц и размаха победоносно юмрук във въздуха. – Успях, успях!
– Да, успя – рече Алекс и я прегърна. – Направо ме разби.
Следващите няколко часа прекараха седнали една до друга, като поддържаха огъня и се грееха на топлината му. Ели не искаше да оставя огъня да угасне, но накрая Алекс настоя, че трябва да поспят.