– Алекс, внимавай! – изпищя Ели.
Сепната, Алекс се извърна и видя, че към нея се носи огромна черна сянка. Помиярът се хвърли напред с разтворени челюсти и ако Алекс не бе вдигнала дясната си ръка тъкмо навреме, това щеше да бъде краят. Тоягата попадна в зиналата паст на кучето, то стисна челюсти и разтърси гневно глава.
Останала без дъх, Алекс пусна тоягата и усети, че залита, при което светът около нея се наклони застрашително на една страна. Направи отчаян опит да се залови за дънера, сподирена от крясъка на Ели, но ръцете ù се изплъзнаха.
Строполи се в реката, а от сблъсъка с водата въздухът излетя от дробовете ù с болезнено свистене. Бучащата вода, толкова студена, че кожата ù пламна, я погълна цялата и тогава пред очите ù се мерна остър ръб и тя удари главата си в прикована за дъното скала. Изплашена и зашеметена, отвори уста в несъзнателен, импулсивен опит да поеме въздух. Леденостудена вода нахлу в устата ù и започна да пълни гърлото ù. В пристъп на ужас Алекс усети как мускулите на гърлото ù се свиват, стягат и схващат, а потокът вода към дробовете ù спира, както когато завърташ кранчето на чешмата. Водата вече я нямаше и тя престана да се дави.
Сега обаче се задушаваше.
Зрението ù лумна в аленочервено. Загубила ориентация, с пламнали бели дробове, тя започна да бълва вода в дива, задушаваща паника, и се устреми към една далечна светлинка, която реши, че трябва да е повърхността. Зарита отчаяно с крака, тъй като водата теглеше надолу натежалите ù ботуши и впиваше алчни пръсти в дрехите ù, опитвайки се да я завлече на дъното.
Разсече с тяло повърхността на водата и усети върху лицето си режещия допир на въздуха. Закашля се, отметна глава назад и с широко отворена уста вдиша една-единствена мъчителна глътка въздух. С бучаща в ушите кръв, но с прояснено зрение, тя осъзна, че се бе завъртяла с лице към течението и сега се носеше с шеметна скорост надолу по реката. Порой от камъни и клони изникна на пътя ù, устремили се право към лицето ù. Нямаше време да се обърне по гръб, никакво време!
Реката я тласна в лабиринта от камъни. В момента на сблъсъка усети силна експлозия в лявото си рамо, от което болката плъзна чак до върховете на пръстите ù, сякаш от електрошок, но това беше и мигът, в който осъзна две неща.
Заседнала сред скалите в почти хоризонтално положение, усещаше как реката я засмуква и тегли нататък, но с изненада установи, че лежи в плитчините, в не по-дълбока от две педи вода, вперила поглед в небето...
И в помияра.
20
Вода се стичаше по хълбоците на помияра. Кръв бликаше от нараненото му рамо, което бе ударил в някой камък или случаен клон. Но животното беше там, живо, с устремени към лицето ù остри зъби, бели и смъртоносни.
Алекс се притисна с писък към скалата и вдигна единствената си здрава ръка – дясната – за да предпази лицето си. И тъкмо този инстинкт, първичен и елементарен, спаси живота ù. Неспособна да се изправи на крака, тя запълзя по гръб и усетила, че кучето се навежда над нея, зачака с неестествено разтеглен във времето ужас животното да забие зъби в костта ù и да я строши... А може би щеше да я захапе за гърлото или да я притисне на дъното, докато не се удави. Но когато ръката ù не се счупи, тя осъзна, че кучето бе пропуснало и сега устата му бе затъкната с подгизналия от вода ръкав на суичера. За миг натискът върху ръката ù намаля, то беше пуснало ръкава и се опитваше да заеме позиция за нова атака...
В полезрението ù се мярна Мина. Помиярът веднага забрави за Алекс и мигом се завъртя на другата страна, необичайно подвижен за куче с неговите размери. Кучетата се нахвърлиха едно върху друго – зъби срещаха зъби в едно ръмжащо кълбо от козина и мускули.
„Хайде, ставай, ставай, ставай!“ Алекс се изтръгна от вцепенението си и пое лазешком по хлъзгавата скала, опитвайки се да се изправи на крака. Първо се опря на коляно, а после се изтласка на крака, но едва не падна отново. Устата ù беше пълна с кръв, главата ù пулсираше от болка, не усещаше лявата си ръка. Разпенената вода се блъскаше в краката ù, опитвайки се да я завлече обратно.
В този миг Ели нададе пронизителен, смразяващ писък. Обзета от ужас и все още зашеметена от падането, Алекс забеляза, че овчарката бе стигнала до V-образното разклонение на дънера. Тогава видя как животното прави предпазлива крачка напред, а после още една. На третата крачка обаче то се подхлъзна и размаха яростно опашка, опитвайки се да запази равновесие.