Тогава той запрати кучето право в едно дърво. Чу се ужасяващ тътен, след което животното издаде едно глухо „ъгх“ и се строполи в безжизнена купчина като чувал с брашно. С пяна на уста побеснелият мъж се изправи за миг над зашеметеното животно. После се наведе, улови с ръце двете челюсти на животното и дръпна свирепо, с което ги разчекна.
Костта изхрущя, звучаща като раздиране на парче плат. Кучето издаде дълбок, гърлен писък, когато челюстта му се строши на две.
Ели изпищя.
С вледенено от ужас сърце Алекс видя как мъжът се навежда над зашеметеното кървящо животно. За миг ù хрумна откачената мисъл, че се кани да го целуне. Ала вместо това той вдигна животното в своята огромна мечешка прегръдка – буквално го долепи към гърдите си – и стисна.
След серия от звуци на пукане и трошене ребрата на кучето бяха изпочупени. Огромни мехури аленочервена кръв избиха на устана на животното, ала то не издаде нито звук, нито дори стон, тъй като не бе в състояние. Мъжът изцеждаше от него последните глътки живот, изкарвайки въздуха от смазаните му бели дробове.
Най-неочкавано мъжът се засмя. Смехът му беше радостен и налудничав и от него по гърба на Алекс полазиха ледени тръпки. Като продължаваше да се смее, мъжът бръкна в устата на колито и изтръгна езика му.
– Алекс? – извика Ели с треперещ глас, опитвайки се да се обърне на мястото си. – Алеееекс?
Не можеше да се обади – не смееше. Притиснала се към нея, Мина трепереше. Алекс видя как мъжът заби зъби в стегнатия мускул, от който все още капеше кръв, откъсна едно парче и задъвка, а после мигновено го изплю.
А когато Ели нададе писък на ужас и погнуса, Алекс си помисли: „Не, не, скъпа, пази тишина!“.
На дървото над Ели овчарката се размърда. Опита се да се върне заднишком по клона, ала под въздействие на паниката се движеше прекалено бързо. Алекс чу как ноктите ù дращят силно по дървото, след което овчарката се подхлъзна странично. Кучето полетя надолу, отскачайки от един заоблен камък наблизо, преди ефектно да се пльосне по корем във водата. Миг по-късно главата му изскочи на повърхността и то заплува с все сили към далечния бряг на реката, въпреки че течението го теглеше надолу, към Алекс и Мина.
Шумът от плясъка във водата накара обезумелия мъж да вдигне поглед. На гърдите му се бе образувала яка от кръв. На брадата му лъщяха още незасъхнали петна. Алекс не смееше да помръдне; сега вече разбираше защо зайците стояха толкова неподвижно. „Не бива да ме вижда, не бива да ме забелязва.“ Тогава видя, че мъжът отправя поглед надолу по течението към овчарката, която бе излязла на брега на по-малко от десет стъпки от самата нея. В краката ù Мина издаде предупредително ръмжене, при което тревога скова сърцето ù. Но овчарката, която в момента мислеше само как да избяга, се изкатери по брега, без да им обръща никакво внимание, и се изгуби в гората.
Алекс премести поглед назад – и тогава усети как ù призлява. Мъжът беше отново нащрек. Ели, която продължаваше да виси на дървото, най-сетне проумя ситуацията. Вече се стараеше да изглежда незабележима, розова и неподвижна, ала напразно. Мъжът знаеше, че тя е там, и Алекс светкавично прозря намерението му да се докопа до момичето.
Нямаше да успее да се добере до брега навреме. А беше прекалено далече, за да хвърли камък по него. Затова стори единственото възможно нещо.
– Ехо! – Тя прецапа през плитчините, излезе на левия бряг на реката и заизкачва баира. – Ехо, насам, ехо!
Планът успя. Мъжът завъртя към нея своите плувнали в кръвоизливи очи и вонята на леш и горещо лято отново заля Алекс. Лицето му се изопна и той тръгна към нея с разтворена уста, със засъхнала кръв и остатъци от плът между зъбите.
Мина се изстреля от мястото си с бързина, каквато Алекс не бе очаквала от куче, разполагащо само с три здрави крака – ей сега беше тук, а вече е там. Кучето направи скок и увисна на дясната ръка на мъжа. Надавайки силен рев, той разтърси животното, което никак не беше малко, повдигайки го от земята. С нестихващ вой мъжът се изви първо на едната, а после на другата страна, но Мина се държеше упорито, докато тялото ù се мяташе насам-натам като знаме на силен вятър. Мъжът изпъна назад свитата си в юмрук лява ръка и с дивашки рев се готвеше да опише удар в широка дъга. Целеше се в главата на Мина, ала кучето забеляза опасността и пусна дясната ръка на мъжа. В мига, в който задните ù крака докоснаха земята, с едно почти неуловимо движение Мина отскочи отново, разтворила широко челюсти, и увисна на лявата му ръка. Захапало китката на мъжа, кучето стисна с все сила зъби и тогава се чу рязко хрущене.