За целите на полицията Монреал е разделен според тези геологически особености. На острова действа ПУМ. Извън острова — ППК. Въпреки че между структурите съществува съперничество, като цяло da marche. Нещата вървят.
Погледът ми попадна върху името на разследващия полицай от ППК. Детектив лейтенант Андрю Райън.
Усетих леко присвиване в стомаха.
Но повече за това след малко.
Пиер Ламанш беше едър възрастен мъж, леко приведен, сякаш цял живот е бил дървосекач. Обичаше да носи обувки с подметки от суров каучук и не слагаше нищо в джобовете си, така че можеше изведнъж да се появи в стаята, без изобщо да си го усетил.
— Извинявай, че снощи те обезпокоих вкъщи. — Той стоеше на вратата на кабинета ми, в едната си ръка държеше клипборд, а в другата — писалка.
— Няма проблем.
Станах, заобиколих бюрото си, вдигнах престилките и ги закачих на вратата.
Ламанш седна на стола. Изчаках го да започне.
— Предполагам, познаваш maitre Аселин?
В Квебек следователите, разследващи смъртни случаи, са или лекари, или юристи. Системата е стара, но da marche. Мишел Аселин беше юристка, оттам идва и титлата й maitre.
Кимнах.
— Maitre Аселин работи като следовател, откакто аз съм в тази лаборатория. — Пиер прокара ръка по челюстта си, сядаш да се увери, че се е избръснал тази сутрин. — Скоро ще се пенсионира.
— Сложният случай неин ли е?
— Не точно. Тя има племенник, който живее във ферма близо до Сент Антоан Абе. Теодор Дьосе. Теодор и жена му Дороте имат едно дете, дъщеря. Женвиев е на трийсет и две години, но се нуждае от специални грижи и живее при родителите си.
Изглежда, Ламанш изучаваше местоположението на кошчето ми за отпадъци. Изчаках го да продължи.
— Дороте ходила редовно на черква, но спряла да го прави. Никой не може да каже точно на коя дата. Въпреки че семейството живеело усамотено, съседите започнали да се тревожат. Вчера двама души от същата енория посетили фермата на Дьосе. Открили Дороте и Женвиев мъртви в спалнята на горния етаж. Теодор бил на долния етаж и играел на „Тихият ловец“ на компютъра си.
Ламанш грешно изтълкува въпросителния ми поглед.
— Това е компютърна игра. Нещо се прави с някакви подводници.
Знаех го. Учудих се, че и той го знае.
— Отиде ли на мястото? — попитах.
Ламанш кимна.
— В къщата беше истински ужас, стаите бяха пълни с боклуци. Опаковки от овесени ядки. Вестници. Консервени кутии. Използвани салфетки. Фекалии в найлонови затварящи се пликчета.
— Задържали ли са Теодор за психиатрична експертиза?
Ламанш кимна. Изглеждаше уморен. Но възрастният човек обикновено си изглеждаше така.
— И двете жени бяха напълно облечени, лежаха по гръб, завити до брадичките. Главите им бяха наклонени на една страна, така че да се докосват, и бяха хванати под ръка.
— Нарочно са били поставени в тази поза.
— Точно така.
Чудих се какво общо имам аз с всичко това. Рядко ми се налагаше да работя с трупове на наскоро починали хора, освен ако не са разчленени, обезобразени или не могат да се идентифицират по отпечатъците от пръстите и зъбите.
— Смятам, че Дороте е мъртва от поне две седмици — продължи Пиер. — Днес ще го потвърдя. Проблемът е при Женвиев. Тялото й е лежало до отвора на отоплителната инсталация.
— И вентилаторът е духал към нея — предположих аз. Бях виждала такива случаи и преди.
Ламанш кимна.
— Трудно ще се установи моментът на настъпване на смъртта.
Мумифициран труп. Неизяснен момент на настъпване на смъртта. Да-а… Това вече се отнасяше до мен.
— Има ли белези от травми? — попитах аз.
— Не забелязах нищо при огледа на Дороте. Тялото на Женвиев е прекалено изсушено. Рентгеновите снимки не показват нищо, нито при майката, нито при дъщерята.
— С приоритет ли е този случай?
Ламанш кимна. Вторачи се в мен, очите му бяха като на хрътка.
— Вярвам, че ще се отнесеш към случая с необходимата дискретност и съчувствие.
За разлика от жените от семейство Дьосе малко от тези, които докарваха през вратите на нашата лаборатория, бяха умрели в леглата си. При нас идваха жертвите на убийства, самоубийства и тези, чиито живот е бил прекъснат поради лошо стечение на обстоятелствата, лоша преценка или просто лош късмет.