32
Хипо и Райън дойдоха при мен.
— Това видео е снимано в къщата на Бастараш в Тракади. — Посочих образа, замръзнал на монитора. — Можете да видите колоните с тотемите през прозореца.
Хипо се наведе толкова близо до мен, че клечката за зъби, която стърчеше от устата му, едва не одраска бузата ми.
— До този смешен навес?
— Това е беседка.
— Какъв е този туземен кич?
— Сега не става въпрос за това.
Хипо се намръщи и премести клечката за зъби в другия край на устата си.
— Ти видя ли колоните и беседката в имота на Бастараш? — попита Райън.
— Да, в задния двор.
— Сигурна ли си?
— Напълно. Може дори да съм видяла и резбованата пейка, на която седи момичето.
Хипо се изправи, клечката за зъби сочеше към Райън. Заговори, без да я вади от устата си.
— Видеото е старо.
— Хлапето не е.
— И обезсмъртява циците си в бърлогата на Бастараш.
— Така е.
— Това достатъчно ли е, за да го арестуват?
— Според мен, да.
— На какво основание?
— Сигурен съм, че съдията ще намери основание.
— Да се обадя ли в Квебек Сити, докато ти изискаш съдебна заповед?
Райън кимна.
Хипо излезе, а Райън се обърна към мен:
— Добра работа свърши, Орлово око.
— Благодаря.
— Мислиш ли, че можеш да издържиш още малко? — Кимна с глава към монитора.
— Несъмнено.
— Чудесно.
В четири часа Бастараш вече беше задържан, а Райън беше получил заповед за обиск в апартамента му и в бара в Квебек Сити. Но не и за къщата в Тракади, тъй като Бастараш не живееше там.
Райън ме откри в залата за конференции, където все още преглеждах мръсните филмчета. Бях спирала няколко пъти, за да проверя дали Хари не е оставила някакво съобщение на телефоните вкъщи, в офиса и на мобилния ми телефон. С изключение на това въобще не бях почивала.
— Адвокатът на Бастараш пристигна в затвора още преди вратата да щракне зад гърба му. Беснееше. Можеш ли да си представиш?
— Той знае ли, че клиентът му се занимава с детска порнография?
— Тя. Изабел Франкьор. Ако я слушаш, Бастараш заслужава да получи правителствен орден.
— Пуснаха ли го?
— Франкьор работи по въпроса. Ченгетата в Квебек Сити казват, че могат да го задържат за двайсет и четири часа. След това или трябва да му предявят обвинение, или да го пуснат.
— И какво ще правиш сега?
— Хипо ще го претърси, докато аз си поприказвам с него.
— Значи заминаваш за Квебек Сити.
— Хипо вече изкарва колата от гаража.
— Искам да дойда с вас.
Погледът на Райън се задържа върху мен доста дълго, очевидно искаше да разбере какво възнамерявам да правя.
— Ако се наложи да споменем имената на приятелките ти, аз ще го направя.
Искаше ми се да възразя, но се отказах.
— Добре, случаят е твой.
— Та как се казваха те?
— Еванджелин и Обелин.
— Ти си само и единствено наблюдател.
— Бъди сигурен, че добре ще го наблюдавам.
Десет минути по-късно вече се движехме на североизток по магистрала 40, която минава успоредно на Сейнт Лорънс. Хипо караше. Райън седеше до него. Аз бях отзад, клатех се, подскачах и се опитвах да не повърна.
По пътя Райън ни обясни плана си. Едва го чувах от пращенето, което се носеше от радиото. Помолих Хипо да го спре.
Ето каква беше стратегията. Двамата с Райън щяхме да отидем в затвора „Дорсанвил“, където Бастараш беше задържан. Хипо щеше да продължи към града и да види как върви обискът в бара на Бастараш.
Обикновено от Монреал до Квебек Сити се стига за три часа. Хипо го взе за малко повече от два. На няколко пъти проверявах телефона си. Хари не се беше обаждала. Повтарях си, че тя има навика да дезертира, когато стане напечено. Въпреки това тревогата ми нарастваше. Защо не се обаждаше?
Когато наближихме града, Райън телефонира, за да предупреди, че идваме. Хипо ни остави близо до затвора и се изстреля със страхотна скорост. Докато минем през системата за сигурност, Бастараш вече ни чакаше в стаята за разпити. До вратата стоеше един от пазачите. Изглеждаше така, сякаш краката го боляха.
Може би бях гледала прекалено много епизоди на „Семейство Сопрано“. Очаквах да видя някой с типичен гангстерски вид. Коса, намазана с брилянтин. Златни вериги. Мускули, напомпани от стероиди. Вместо това пред мен стоеше огромен като кит мъж с малки свински очички, облечен в евтин костюм от полиестер.