В стаята имаше обичайните четири стола и една маса. С Райън седнахме един до друг. Бастараш се разположи срещу нас. Учудих се, че Франкьор отсъстваше.
Райън се представи, обясни, че работи за полицията на провинция Квебек и че идва от Монреал.
Свинските очички се насочиха към мен.
— Бихте ли искали да изчакаме адвоката ви? — попита Райън, без да си дава труд да задоволи любопитството на Бастараш.
Чудесно. Нека се чуди коя съм.
— Frippe-moi Tchu — грубо преведено от шиак, това означаваше „гледай си работата“. — Притежавам заведения и спазвам законите. Кога вие, глупаци такива, най-после ще си го набиете в главите?
— Притежаваш барове за стриптийз.
— Последния път, когато проверих, екзотичните танци бяха все още законни в тази страна. Всяко едно от момичетата ми има осемнайсет години.
Тонът на Бастараш беше подобен на този на Хипо.
— Сигурен ли си в това?
— Проверил съм личните им карти.
— Да не би някоя да се е изплъзнала от проверката?
Бастараш стисна плътно устни и пое въздух през носа си. При това се чу леко свиркане.
— Доста по-младичка е. Само на шестнайсет. Чудя се дали вече са й свалили шините от зъбите?
Бастараш се изчерви.
— Хлапето е излъгало.
Райън зацъка с език и леко поклати глава.
— Какви са децата днес!
— Не се е оплаквала досега.
— Харесваш младите момичета, нали, Дейв?
— Хлапето се закле, че е на двайсет и три.
— Възраст, съвсем подходяща за човек като теб.
— Виж, на този свят има два вида жени. Такива, с които си лягаш, и такива, които можеш да заведеш вкъщи в неделя на обяд. Тази мацка не беше от тези, дето можеш да заведеш вкъщи и баба да сервира традиционното си печено. Нали разбираш какво искам да ти кажа?
— Ти обаче си попаднал на третия тип.
Бастараш вирна глава.
— Такива, дето могат да те вкарат в затвора — поясни Райън.
Лицето на Бастараш се изчерви още по-силно.
— Все същите изтъркани номера. Каза, че било законно, защото е пълнолетна. Какво искаш, да й проверявам зъбите като на кон ли?
— А проституирането? Това законно ли е?
— Когато момичето излезе от бара, не можем да контролираме личния му живот.
В отговор Райън замълча, от опит знаеше, че повечето разпитвани се чувстваха длъжни да говорят. Но не и Бастараш.
— При нас има няколко изчезнали момичета — продължи Райън. — И някои починали. Знаеш ли нещо по този въпрос?
— Нямам връзки в Монреал.
Сега Райън използваше друг номер при разпитите. Неочаквано променяше темата.
— Обичаш ли филмите, Дейв?
— Какво?
— Светлини! Камера! Екшън!
— За какво, по дяволите, говориш?
— Нека да позная. Решил си да се захванеш с нов бизнес. Ще се правиш на продуцент от Холивуд ли?
Бастараш беше поставил ръцете си върху масата, беше сплел пръстите си, които приличаха на дебели кебапчета. Когато чу въпроса на Райън, стисна юмруци.
— Голи цици на пилон. Доста долно.
Бастараш го изгледа гневно, но не каза нищо.
— Филми. Това е големият бизнес.
— Ти съвсем си откачил.
— Нека да предположим, съвсем хипотетично, че някое хлапе иска да изкара пари. Ти й предлагаш да го направи пред камера. И тя се съгласява.
— Какво?
— Прекалено бързо ли ти говоря, Дейв?
— За какво става въпрос тук?
— Знаеш много добре за какво говоря.
— За порнофилми ли?
— При това много специални.
— Нищо не разбирам, човече.
Гласът на Райън стана леден:
— Говоря за детско порно, Дейв.
Бастараш разтвори юмруците си и удари силно по масата.
— Аз-не-се-занимавам-с-деца.
Пазачът надникна в стаята.
— Всичко наред ли е?
— Няма проблем — обади се Райън.
Докато Бастараш седеше, впил поглед в Райън, аз го огледах по-внимателно. Гънките по врата и корема му изглеждаха доста твърди, а ръцете му бяха изтъкани от мускули. Съвсем не беше каче с лой, както си бях помислила в началото.
Без да изпуска Бастараш от поглед, Райън се протегна и извади от джоба си една от многото снимки, които бях принтирала от папката на Кормиер със заглавие „Вино от класа“. Без да каже дума, той я плъзна през масата към Бастараш.