Той погледна момичето, което седеше на пейката. Наблюдавах езика на тялото му. Не забелязах никакво напрежение.
— Провери ли личната карта на това момиченце? — попита Райън.
— Никога не съм го виждал.
— Как се казва?
— Казах ти. — Свинските очички се вдигнаха нагоре. — Никога не съм виждал тази млада дама.
— Познаваш ли фотограф на име Станислас Кормиер?
— Съжалявам.
Бастараш започна да придвижва палеца си по една драскотина на масата.
Райън посочи снимката.
— Свалихме това от компютъра на Кормиер. Част от едно гадно видеофилмче. Има още доста като него.
— Светът е пълен с изроди.
— Това твоята къща ли е?
Палецът замръзна на място.
— За какво, по дяволите, говориш?
— Чудесен пейзаж.
Бастараш присви очи и загледа снимката, след това я бутна към Райън с месестия си пръст.
— И какво, ако е моята къща? Току-що бях излязъл от гимназията, когато това момиче се правеше на индианска принцеса.
В главата ми прозвуча едно предупредително звънче. Нещо не беше наред. Избутах го настрани, щях да си помисля по-късно.
Една след друга Райън извади снимките на Фийби Куинси, Кели Сикард, Клодин Клоке и възстановката на лицето на момичето от река Де Мил Ил. Бастараш едва-едва ги погледна.
— Съжалявам, човече. Ако можех, щях да ти помогна.
След това Райън му показа и снимки от аутопсиите на момичетата от река Лак де дьо Монтан и Дорвил.
— Господи, мили боже! — Бастараш примигна, но не отмести погледа си.
Райън посочи снимките на Куинси и Сикард.
— Тези момичета също се появяват в колекцията на Кормиер.
Това не беше съвсем вярно за Куинси, но се доближаваше до истината.
— Изчезнали са. Искам да знам защо.
— Ще ти го кажа още веднъж. Не знам нищо нито за порнофилмите, нито за изчезналите момичета.
Бастараш вдигна поглед към тавана. Искаше да се успокои? Или се чудеше как да отговори? Когато отново погледна надолу, лицето му беше съвсем безизразно.
— Двамата кретени на име Бабен и Мълали за теб ли работят? — Райън отново смени темата.
— Сега ще изчакам пристигането на адвоката ми. Колкото и да ми е приятно всичко това, време е да си ходя. Трябва да си гледам бизнеса.
Райън се облегна назад и скръсти ръце.
— Изненадваш ме, Дейв. Чувствителен човек като теб. Предполагах, че още ще си в траур заради смъртта на жена си.
Не знам представях ли си или лицето на Бастараш наистина се изопна, когато Райън спомена Обелин.
— Но какво, по дяволите, мина вече почти цяла седмица — продължи Райън.
Бастараш вдигна ръце.
— Не ме разбирай погрешно. Не съм такова коравосърдечно копеле, за каквото ме мислиш. Страдам за това. Но кончината на жена ми не дойде неочаквано. От години има склонност към самоубийство.
— Затова ли трябваше да я пребиваш от време на време? За да й върнеш любовта към живота?
Бастараш заби в Райън свинския си поглед. Отново сключи пръсти.
— Адвокатът ми ще ме извади от тук още преди да си стигнал до магистралата.
Погледнах към Райън. Искаше ми се да го накарам да извади снимките на Еванджелин и да разпита Бастараш за тях. Не го направи.
— Не се притеснявай, адвокатът ти има още много време. — Райън не отмести погледа си от неговия. — Точно в този момент криминалистите претърсват бърлогата ти. Като си тръгна от тук, ще отида да им помогна и ще стигна до всичките мръсни тайни в живота ти.
— Майната ти.
— Не, Дейв. — Гласът на Райън беше сякаш от стомана. — Ако открием дори едно име, дори един телефонен номер, дори една снимка на хлапе по бански, с теб е свършено. Ще направя така, че да съжаляваш, че изобщо си се родил.
Той дръпна стола си назад и стана. Последвах го. Бяхме до вратата, когато Бастараш изпусна нервите си:
— И представа си нямаш какво в действителност става.
И двамата спряхме и се обърнахме.
— Може би ти ще ни разкажеш какво става — предложи Райън.
— Тези момичета наричат себе си „танцуващи актриси“. Всяка една от тях си представя, че е следващата Мадона. — Бастараш поклати глава: — Актриси, как ли пък не! Те са змии. Ако им се изпречиш на пътя, ще ти отхапят онази работа.
Въпреки че бях обещала да не се обаждам, Бастараш се държеше така отвратително, че не можах да се въздържа.