— А Еванджелин Ландри? И тя ли те е молила да я снимаш в едно от гадните си филмчета?
Той така стисна дебелите си като кебапчета пръсти, че кокалчетата му изхвръкнаха и станаха жълто-бели на цвят. Отново присви устни. Пое си няколко пъти въздух през носа, чу се свиркане, след това се обърна към Райън:
— Толкова си далече от истината.
— Нима? — Гласът ми беше изпълнен с омраза.
Бастараш изобщо не ми обърна внимание.
— И представа си нямаш колко си далече от истината.
— И къде да търсим истината, господин Бастараш? — попитах аз.
Най-накрая отговорът му беше насочен към мен:
— Не и в задния ми двор, сладурче.
Една извита като змия вена пулсираше на челото му.
И двамата с Райън му обърнахме гръб.
— Търсете я във вашия собствен шибан двор.
33
Жителите на града наричат Квебек сити просто Квебек. Това е столицата на провинцията. И е толкова типично tres32 френска по дух.
Старият квартал, Стария Квебек, е единственият град, ограден със защитни стени в Северна Америка нагоре от Мексико. Chateau Frontenac, Assemblee nationale и Musee national des beaux-arts имат един и същи пощенски код. Хотелът, парламентът и музеят на изящните изкуства, както бихме ги нарекли ние. Със старите си калдъръмени улички Стария Квебек принадлежи към световното историческо наследство.
Мястото, където беше заведението на Бастараш, определено не влизаше в тази категория.
„Черният коридор“ се намираше на една малка мръсна уличка встрани от „Шмен Сен Фе“ и беше една от многото долнопробни дупки, пред които имаше афиши с полуголи жени. Този грозен квартал на Квебек Сити запълваше ниша в градската екосистема. Освен стриптийзьорките, които рекламираха еротичните си изпълнения, по улицата се мотаеха още наркодилъри и проститутки, които висяха пред евтините хотели и таксита.
Ченгето от полицията в Квебек ни закара до адреса, който беше изписан на разрешителното за обиск. Колата на Хипо беше паркирана до бордюра заедно с микробуса на криминалистите и една патрулираща кола, на която отстрани пишеше Service de police de la Ville de Quebec. Полицейско управление на Квебек.
Когато с Райън преминахме през тежката дървена врата на „Коридора“, усетихме, че въздухът е тежък и мирише на застояла бира и засъхнала пот. Помещението беше съвсем малко. Съвсем очевидно бе, че Бастараш не харчеше много за осветление.
В центъра на помещението стоеше барът. Зад него в дъното се намираше сцената. Вдясно от нея беше джубоксът, сякаш изваден от четирийсетте години. Вляво от сцената имаше маса за билярд, по която бяха разхвърляни топки и щеки, като че ли играчите набързо се бяха разотишли.
До входа, разкрачен, пъхнал палци в колана си, стоеше униформен полицай. На значката му пишеше „С. Дешен ПУК“ — Полицейско управление на Квебек.
На един от осемте стола около бара, небрежно подпрял краката си, се беше разположил мъж. Беше с бяла риза, черни панталони с идеален ръб и черни лъснати мокасини. Златни ръкавели. Златен часовник. Златна верига на врата. Не носеше бадж с името си. Предположих, че това е барманът, който изведнъж се бе оказал без работа.
На една от масите край сцената седяха, пушеха и разговаряха две жени. И двете бяха облечени в яркорозови кимона от изкуствена материя.
Друга жена седеше и пушеше сама на съседна маса. За разлика от колежките си беше облечена с дрехи като за разходка. Къси панталони. Потник с пайети. Римски сандали с връзки до коленете.
Освен тях в помещението нямаше никой друг.
Докато Райън разговаряше с Дешен, аз огледах дамите.
Най-младата беше висока, вероятно осемнайсетгодишна, с изтощена кафява коса и уморени сини очи. Жената до нея беше на трийсет и няколко години, червенокоса и определено беше инвестирала част от заплатата си в бюста.
Жената, която седеше сама, имаше изрусена до бяло коса, която носеше зад ушите. По моя преценка беше около четирийсетгодишна.
Като чу гласовете ни или може би като усети интереса ми, русокосата хвърли поглед към мен. Усмихнах й се. Тя отмести погледа си. Другите две продължаваха да разговарят, без да ни обръщат никакво внимание.
— Офисът на Бастараш е в дъното. Хипо е там. — Райън стоеше до мен и говореше съвсем тихо. — Апартаментът е на втория етаж, в момента криминалистите го претърсват.
— Разпитани ли са хората, които работят тук? — Посочих с ръка жените и бармана.
— Бастараш е шефът. Те са само служители и нищо не знаят. А освен това барманът каза да целунем косматия му френски задник.