— Какво е мнението ти за него?
— Плаща добре. Не позволява на клиентите да се държат грубо с момичетата. — Нацупи устни и поклати глава. — Обаче аз рядко го виждам.
Това изглеждаше твърде странно, като се има предвид, че Бастараш живееше на горния етаж. Отбелязах си по-късно да проуча този въпрос.
— Възможно е племенницата ми да се е забъркала в нещо — казах аз.
— Всеки е забъркан в нещо, слънчице.
— Искам да кажа, в нещо повече от танцуване.
Русокосата замълча.
Заговорих шепнешком:
— Мисля, че е започнала да участва в порнофилми.
— Нали трябва някак да си изкара парите.
— Но тя едва беше навършила осемнайсет.
— Как се казва племенницата ти?
— Кели Сикард.
— А ти как се казваш?
— Темпи.
— Селин — засмя се отново. — Не Дион, но си имам своите собствени достойнства.
— Приятно ми е да се запознаем, Селин Не Дион.
— Ама и нас си ни бива.
Селин подсмръкна, след това избърса носа си с опакото на ръката си. Извадих книжна кърпичка от чантата си и отидох до масата да й я подам.
— Откога търсиш тази Кели Сикард?
— От почти десет години.
Селин ме погледна така, сякаш й бях казала, че Кели е участвала в битката при Галиполи.
— Другото хлапе е изчезнало само от две седмици. — Не споменах, че Еванджелин е изчезнала преди трийсет години. — Името й е Фийби Джейн Куинси.
Селин дръпна от цигарата, после загаси и този фас в капачката при останалите.
— Фийби е само на тринайсет години. Изчезнала е, след като си е тръгнала от урок по танци.
Ръката на Селин спря за миг, след това отново започна да мачка фаса.
— Ти имаш ли деца?
— Не — отвърнах аз.
— И аз нямам. — Тя впери поглед в капачката на буркана, но според мен изобщо не го виждаше.
Погледът й беше насочен към време и място безкрайно отдалечени от малката масичка в „Черният коридор“.
— Тринайсетгодишна. На тази възраст аз исках да стана балерина.
— Ето, това е Фийби. — Извадих снимката от плика на Райън и я поставих на масата пред нея. — На тази снимка е била в седми клас.
Селин се загледа в нея. Наблюдавах, за да видя каква ще е реакцията й. Такава нямаше.
— Хубаво хлапе. — Жената се изкашля и извърна поглед.
— Виждала ли си я някога тук? — попитах аз.
— Не. — Погледът на Селин се рееше из пространството.
Прибрах снимката на Фийби и извадих тази на Кели Сикард.
— Ами тази?
Този път устните й потрепнаха и очите й се присвиха. Нервно потърка носа си с юмрук.
— Селин?
— Виждала съм я. Но както и ти каза, беше преди много време.
Усетих как ме обхваща вълнение.
— Тук ли?
Селин хвърли поглед през рамо и после погледна към бара.
— Господин Бастараш притежава един бар в Монктон. „Червената котка“. Това хлапе танцуваше там. Но не за дълго.
— Името й Кели Сикард ли беше?
— Това нищо не ми говори.
— Кити Стенли?
Вдигна пръста си с изкуствен розов нокът.
— Да, точно така. Танцуваше под името Кити Шатон. Готино, нали? Кити Котенцето.
— Кога беше това?
Тя се усмихна тъжно.
— Преди много, много време, слънчице.
— Знаеш ли какво стана с нея?
Селин извади следващата цигара.
— Кити извади късмет. Омъжи се за един от редовните клиенти и напусна.
— Спомняш ли си името на мъжа?
— Той не беше в този бизнес.
— Можеш ли да си спомниш нещо за него?
— Беше нисък и слабичък.
Селин запали цигарата и небрежно замахна с ръка, за да пропъди дима от лицето си.
— Чакай. Спомних си нещо. Всички го наричахме Букет Бопре.
— Защо?
— Притежаваше цветарски магазин в Сент-Ан дьо Бопре.
Сега Селин гледаше съсредоточено, устните й бяха извити в нещо като усмивка.
— Да, Кити Котенцето се измъкна. — Тръсна цигарата си на пода.
— Селин — казах аз, — и ти можеш да се измъкнеш.
Тя поклати бавно глава, по погледа й личеше, че се е простила с всички илюзии.
В този момент се появи Райън.
— Открих нещо интересно.
34
Двете със Селин последвахме Райън през вратата, над която светеше надписът sortie, и влязохме в едно голямо полутъмно помещение. Дешен ни наблюдаваше, докато се приближавахме. Изглеждаше сънлив и отегчен. Вдясно имаше малка съблекалня, вратата й беше открехната. През облака тютюнев дим забелязах бармана и двете жени в кимона, около тях имаше огледала, гримове и разни неща, по които блестяха пайети, навярно костюми.