Въпросът й ми се стори странен. Ако и Райън мислеше така, то по никакъв начин не го показа.
— Трупът е престоял известно време във водата.
Карин започна несръчно да отваря закопчалката на чантата си.
— Откъде беше Клер? — попита Райън.
— Така и не ми каза. — Извади от чантата си салфетка и започна да бърше очите си.
— Клер участваше ли в порнофилмите на Пиер?
Тя кимна, смачка салфетката на топка и започна да попива сълзите под носа си.
— Знаеш ли къде е Пиер сега?
— Нито съм го чувала, нито съм го виждала от 1999 година.
— Ако трябва, можеш ли да намериш къщата?
Тя поклати глава.
— Беше толкова отдавна. А и аз никога не съм шофирала до там. Не съм запомнила пътя.
Подпря чело на юмрука си и си пое дълбоко въздух. Леко докоснах ръката й. Раменете й се тресяха, сълзите се ронеха по бузите й.
Райън улови погледа ми и посочи с глава към вратата. Бяхме научили всичко, което можехме да научим в този момент. Освен това знаехме къде да открием Карин, ако се наложи.
Райън стана и се насочи към изхода.
— Не исках да причинявам неприятности. — Преглътна, за да потисне риданието. — Просто исках да се махна. Смятах, че на никого няма да липсвам.
— А родителите ти? — попитах аз.
Тя вдигна глава и попи със салфетката сълзите от очите си.
— Никога не сме се разбирали.
— Може би те биха искали да получат възможността да се разбират с внуците си.
Понечих да стана от стола си.
Карин протегна ръка и ме хвана за китката.
— Съпругът ми не знае нищо за филмите.
Погледнах я. Не можех да си представя какъв е бил животът й. Нито какъв е в момента.
— Може би ще е най-добре да му кажеш — посъветвах я тихо.
В очите й проблесна нещо. Страх? Предизвикателство. Стисна ръката ми още по-силно.
— Знаете ли кой е убил Клер? — попита тя.
— Мислиш ли, че е била убита?
Карин кимна, стискаше салфетката толкова силно, че я беше превърнала в малка бяла топка.
35
— И сега какво?
Бяхме в колата на Хипо и се носехме към „Черният коридор“. Минаваше полунощ. През последното денонощие бях спала не повече от пет часа, но се чувствах бодра.
— Да видим какво можем да разберем за Клер Бриду — каза Райън. — И за този плужек Пиер.
— Кормиер е прехвърлил Сикард на Пиер, за да я използва в мръсните си филмчета. Пиер пък от своя страна я предава на Бастараш, за да се съблича в бара му. Това би трябвало да е достатъчно, за да се предяви обвинение на Бастараш.
— Сикард е била пълнолетна, когато е работила за Бастараш.
— Преминала е от Кормиер към Бастараш посредством този Пиер. Фийби Куинси е звъняла на Кормиер. Вероятно той е направил снимките, на които тя позира като Мерилин. Макар и индиректна, връзка между Бастараш и Куинси съществува.
— Виновен въз основа на косвени доказателства. — Краткият и стегнат отговор на Райън явно показваше, че е загубил интерес към темата на разговора.
В малкото затворено пространство настъпи мълчание. За да държа съзнанието си будно, започнах да си преповтарям разпита на Бастараш. Беше казал нещо, което тогава силно привлече вниманието ми.
Изведнъж ми дойде наум.
— Райън, спомняш ли си коментара на Бастараш, когато му показа снимката на момичето на пейката?
— Каза, че току-що бил излязъл от гимназията, когато това момиче се правело на индианска принцеса.
— Нещо не е наред в това изказване. Но какво?
— То показва какво коравосърдечно копеле е Бастараш.
— Разпечатах снимката от видеото. Днес. Съвременен принтер, съвременна хартия. В нея няма нищо, което да показва кога е била правена.
Райън хвърли поглед към мен.
— Тогава Бастараш как е решил, че снимката е толкова стара?
— Той е съвсем наясно с всичко, което става. И познава момичето.
Видях как Райън стисна кормилото още по-здраво и кокалчетата на ръцете му изпъкнаха.
— Ако не се предяви обвинение, Бастараш излиза на свобода утре.
— За да се предяви обвинение, са необходими доказателства.
Отпуснах се назад. Бях отчаяна. Знаех, че Райън е прав. В цялото разследване почти не можеше да се открие връзка между Бастараш и някое от изчезналите или мъртви момичета. Разбира се, Кели Сикард беше танцувала в бара му. И Клер Бриду го беше посещавала преди много години. Но прокурорът щеше да изиска преки или неоспорими косвени доказателства. Въпреки това лошото настроение, в което беше изпаднал Райън, ме изненада.