Райън отби на паркинга срещу централния вход на затвора, паркира колата и се облегна на вратата. Очевидно нямаше желание да говори, затова потънах отново в мислите си.
Минутите се точеха бавно. Десет. Петнайсет.
Бяхме престояли там половин час, когато изведнъж направих връзката, подсказана от съня ми.
Майка. Болница. Болест. Хиляда деветстотин шейсет и пета.
Изведнъж разбрах шепота, който бях чула, докато четях за лазарета в Тракади. Свързах го с другите съвсем различни образи и спомени.
Изправих се. Мили боже! Възможно ли е това да беше истина?
Дълбоко в себе си знаех, че съм намерила отговора. След трийсет и пет години най-после разбрах. Вместо ликуване почувствах само тъга.
— Знам защо Еванджелин и Обелин изчезнаха — заявих аз. Гласът ми беше дрезгав от вълнение.
— Така ли? — Райън беше преуморен.
— Лорет Ландри започна да изпраща дъщерите си в Поулиз Айлънд, когато загуби работата си в болницата и трябваше да работи на две места — в консервената фабрика и в мотела. Еванджелин и Обелин бяха изпратени обратно в Тракади, когато Лорет се разболя.
— Това го знаем много отдавна.
— Момичетата започнаха да идват на острова през 1966 година, през първото лято, след като лазаретът за прокажени в Тракади е престанал да работи.
— Възможно е да е имало и друга болница в Тракади.
— Не вярвам. Ще проверя, разбира се, старите ведомости, но съм сигурна, че Лорет Ландри е работела в лазарета.
Райън хвърли бърз поглед към мен и отново съсредоточи вниманието си върху вратата на затвора.
— Еванджелин ми е разправяла, че майка й работи в болницата от много години. Ако Лорет е работила в лазарета, то тя е била в близък контакт с прокажените. Факт е, че се е разболяла от нещо и Еванджелин е трябвало ежедневно да се грижи за нея.
— Дори и Лорет да се е заразила от проказа, говорим за шейсетте години. Лечението съществува от четирийсетте насам.
— Помисли си за лошата слава на прокажените, Райън. Цели семейства са били гонени. На хората им е било забранено да наемат прокажени на работа или членове на семействата им, ако болният е живеел в къщата си. Не само животът на отделните хора е бил съсипан. Съществуването на лазарета е имало разрушителен ефект върху цялата икономика на Тракади. Години наред името на града не се е появявало на етикета на нито един продукт. Ако се установи, че човек е имал някаква връзка с Тракади, то това е било краят на бизнеса му.
— Това е било преди десетки години.
— Както казва Хипо, спомените на акадците се простират надалече и надълбоко. Членовете на семейство Ландри не са били образовани хора. Може би са предпочели да я скрият някъде. Може би не са имали доверие във властите. Също както Бастараш.
Звукът, който Райън издаде, не ми говореше нищо.
— Може би Лорет се е страхувала, че ще я затворят в някой лазарет. Може би твърдо е била решила да си умре вкъщи и е помолила семейството си да пази болестта й в тайна.
В този момент мобилният телефон на Райън иззвъня.
— Райън.
Мислите ми прескочиха от Лорет към момичето на Хипо. Всъщност и двете ли бяха умрели от една и съща болест?
— Ето го.
Гласът на Райън ме върна в действителността. Проследих погледа му до вратата на затвора.
Бастараш се движеше към нас. До него вървеше тъмнокоса, леко пълна жена в сив костюм. Тя носеше куфарче за документи и докато говореше, жестикулираше със свободната си ръка. Предположих, че това е местната адвокатка Изабел Франкьор.
Бастараш и Франкьор прекосиха паркинга и се качиха в един черен мерцедес. Тя все още продължаваше да говори, когато включи на скорост и потегли.
Райън изчака, докато мерцедесът се вля в потока от коли, и след това го последва.
36
Двамата с Райън се движехме мълчаливо. Трафикът ставаше все по-натоварен и се страхувах, че ако отделя погледа си от мерцедеса, жертвата ни ще изчезне в морето от брони и задни светлини, което се носеше на юг, към града.
Райън усети, че съм нервна.
— Успокой се — каза той. — Няма да ги изпуснем.
— Може би трябва да се движим по-близо до тях.
— Може да ни забележат.
— Нали не сме в полицейска кола.
Той се усмихна:
— Съвсем ясно е, че тази таратайка принадлежи на полицията.
— Тя се отправя към града.
— Така е.
— Мислиш ли, че ще го закара в „Черният коридор“?