— Съобщи ми, когато го заловите. Ако пристигне тук, ще си има работа с мен.
След това Райън затвори и започна да крачи из стаята.
— Мислиш ли, че ще се върне? — попитах аз.
— Тя очакваше…
Той замръзна на място. Погледите ни се срещнаха, когато едновременно усетихме някакво бучене. Усетихме го повече като вибрации във въздуха, отколкото като шум. Бученето стана все по-силно. След малко разбрахме, че идва от мотора на кола.
Райън се спусна през вестибюла и влезе в трапезарията. Аз го последвах. Двамата застанахме един до друг и погледнахме през прозореца.
Една кола се появи в далечината откъм „Шмен Роял“.
— Той ли е? — прошепнах съвсем без нужда.
Райън дръпна пружината, която отваряше ципа на чантичката. Двамата наблюдавахме как колата постепенно придоби очертания. Към нас се носеше черният мерцедес.
Изведнъж се сетих.
— Колата е паркирана отпред — изсъсках аз.
— Tabarnac! — изпсува Райън.
На разстояние не по-малко от десет футболни игрища мерцедесът спря, превключи на задна, обърна и потегли с бясна скорост.
Райън изтича през вестибюла, излезе през вратата и хукна по алеята. След няколко секунди колата се спусна напред, задните гуми вдигаха пръст от земята. Наблюдавах го, докато изчезна отвъд хоризонта.
— Какво става? Къде отиде той?
Преглътнах и се обърнах. Обелин стоеше до вратата.
— Името на момичето не е Сесил — казах аз. — Казва се Клодин. Клодин Клоке.
Тя ме погледна. Пръстите й мачкаха края на шала, също както при беседката в Тракади.
— Съпругът ти е отвлякъл Клодин от семейството й. Най-вероятно я е принуждавал да се съблича и да участва в мръсните му филмчета. Била е на дванайсет години, Обелин. Само на дванайсет години.
— Съвсем не беше така.
— Омръзна ми да слушам едно и също — отговорих грубо аз.
— Сесил е щастлива при нас.
— Казва се Клодин.
— Тук тя е в безопасност.
— Била е в безопасност и при семейството си.
— Не. Не беше.
— Откъде знаеш това?
— Баща й беше чудовище.
— Твоят съпруг е чудовище.
— Моля те — гласът й трепереше, — ела тук и седни.
— Значи искаш да ми кажеш, че нещата не са такива, каквито изглеждат? — Бях ядосана, вече изобщо не се опитвах да се държа любезно.
— Бащата на Клодин я е продал на производителите на детско порно за пет хиляди долара.
Бях толкова изненадана, че замълчах.
— На кого?
— На един лош човек.
— Как се казва той?
— Не знам.
Сведе поглед, после отново ме погледна в очите. Предположих, че ме лъжеше.
— Кога се случи това?
— Преди пет години.
Годината, в която Клодин изчезва от Сен Лазар-Сюд. Пет години след Кели Сикард. Пет години преди Фийби Джейн Куинси.
Кели Сикард. Изведнъж ми дойде нещо наум.
— Малкото име на мъжа Пиер ли беше?
— Не знам.
Обърнах се и погледнах през прозореца. По пътя нямаше никого. Шпаньолът припикаваше един стълб на кръстовището.
Времето течеше бавно. Зад гърба си чух как Обелин дръпна един стол и седна до масата. Приглушените гласове на Хоумър и Мардж Симпсън идваха някъде от другия край на къщата.
След малко отново се обърнах към нея:
— Откъде съпругът ти познава мъжа, който е „купил“ Клодин?
Поставих с пръсти кавички около думата „купил“.
— Работеше за бащата на Дейвид. Преди много време. Още преди да се оженим.
— Значи стриптийз баровете не му бяха достатъчни. Мъжът ти е бил партньор на онзи мръсник и заедно са правили детско порно.
— Не! — каза го яростно. — Дейвид мрази този човек. От време на време те — спря се, сякаш внимателно подбираше думата — имат нужда един от друг.
— Значи господин Мръсник просто предаде Клодин на мъжа ти? Защо? Беше прекалено стара за клиентите му ли?
Обелин отново сведе очи и после погледна към мен.
— Дейвид му даде пари.
— Разбира се. Дейвид Бастараш, спасителят на млади дами.
Не вярвах нито дума от това, което ми казваше, но историята на Кели Сикард и как тя се беше отървала от Пиер непрекъснато се въртеше в ума ми.
Погледнах часовника си. Райън отсъстваше вече почти двайсет минути.
— Къде се подвизава този човек?
— Не знам.