Настани се и облиза захарта от пръстите си. Подадох му салфетка.
— Не е нещо, което непременно трябва да направиш.
Махнах с ръка нетърпеливо.
— Става въпрос за кости. Аз самият не съм ги виждал. Разбрах за тях от един приятел от ППК. Работи в полицията на провинция Квебек от осемнайсет години и наскоро го прехвърлиха от Римуски в Гатено. Изпихме по няколко бири, когато минаваше през Монреал.
Кимнах. Мисълта ми обаче беше съсредоточена върху поничките. Дали в плика не беше останала още една с глазура от кленов сироп?
— Двамата с Гастон, така се казва той, сме приятелчета от деца. Израснахме в едно малко градче в провинция Маритаймз.
Най-после получих обяснение за акцента на Хипо. Шиак, разговорният френски, характерен за някои от провинциите по атлантическото крайбрежие.
— Онзи скелет не дава покой на Гастон от няколко години. Той е половин микмак, нали се сещаш, местното население в провинцията.
Кимнах отново.
— Има специално отношение. Смята, че мъртвите трябва да се погребват подобаващо. Мисли, че душата ти е прецакана, ако не си закопан на два метра дълбочина. Както и да е, някакъв тип от ППК, от последната работа на Гастон, държи череп върху бюрото си. Останалата част от скелета е в една кутия.
— Как са се озовали костите при този детектив?
Вдигнах плика и предложих поничка на Хипо. Той поклати глава. Погледнах вътре не особено заинтригувано. Да! Имаше една с глазура от кленов сироп. Поставих плика обратно на бюрото.
— Гастон не знае. Но съвестта му не го оставя на мира, защото не се е постарал повече костите да бъдат погребани както трябва.
— Ако няма гроб, няма и задгробен живот.
— Бинго.
— И тук вече трябва да се намеся аз.
— Гастон ме попита дали не познавам една дама, тук, в Монреал, която се занимава с кости. А аз му казах: „Как не, шегуваш ли се? Та ние с доктор Бренан сме приятелчета!“.
Хипо вдигна и доближи един до друг двата си пожълтели от никотина пръста.
— Сигурен ли е, че костите са човешки?
Той кимна.
— Да, и освен това мисли, че са на дете.
— Защо?
— Малки са.
— Гастон трябва да говори с местния следовател.
Протегнах се и взех поничката с глазура от кленов сироп, правех се, че въобще не ми пука.
— Направил го. Онзи изобщо не му обърнал внимание.
— Защо?
— Костите не са на човек, починал наскоро.
— Да нямат археологическа стойност?
Кленовият сироп не беше лош, но шоколадът беше друга работа.
— Доколкото знам са изсъхнали и в дупките, където са били очите, има паяжини.
— Наличието на паяжини показва, че от доста време са над земята.
— Бинго.
Хипо обичаше тази дума и я използваше често.
— Следователят казва, че костите са били прехвърляни насам-натам прекалено дълго.
Спрях да дъвча. Това не беше правилно. Ако бяха човешки кости, формално те попадаха в графата неидентифицирани останки и следователят беше длъжен да се погрижи за тях. Само съдебномедицинският антрополог можеше да реши кога е настъпила смъртта и дали те са от интерес за съдебната медицина.
— Кой е следователят? — Протегнах се да взема лист и химикал.
Хипо потупа якето си. То самото заслужава да му обърнем по-специално внимание. Платът беше на жълти и оранжеви карета, а основата беше червеникавокафява. Джобчето за носната кърпа беше направено от златист полиестер. Навярно в селските райони на Румъния дрехата можеше да мине за произведение на висшата мода.
Хипо извади тефтерче със спирала и прелисти няколко страници.
— Доктор Ив Брадет. Искаш ли номера му?
Кимнах и си го записах.
— Виж, Гастон не иска да навреди на никого.
Вдигнах поглед към Хипо.
— Добре, добре. — Протегна ръце с длани към мен. — Просто бъди дискретна. Костите се намират в дирекцията на ППК в Римуски. — Хвърли поглед към бележките си. — Това е в района Ба-Сен Лорен-Гаспейзи-Ил Дьо Ла Мадлен.
Колко типично за Хипо. Винаги е извор на информация.
— Не мога да се захвана с това веднага.
— Да, добре. Pas d’urgence. Не е спешно. Когато можеш.
Когато един жив организъм се превърне в труп, пред него има три възможни пътя, по които да поеме — разлагане, мумифициране и осапуняване. Нито един от тях не е приятен.
Когато трупът попадне в топла влажна среда, при наличието на бактерии, насекоми и/или гръбначни лешояди, се наблюдава разлагане. Характерните признаци на разлагането са опадане на кожата, промяна на цвета, подуване, изхвърляне на газовете от корема и неговото хлътване, гниене на плътта. Процесът завършва с разграждане на костите.