Когато околната среда е топла и суха, няма насекоми и други гадинки, тогава се получава мумифициране. При него се наблюдават следните характерни белези — разграждане на вътрешните органи чрез автолиза и под въздействието на чревните бактерии, дехидратиране и втвърдяване на мускулите и кожата вследствие на изпаряване.
Няма точни данни, но е твърде вероятно при осапуняването да са необходими хладна околна среда и вода с ниско ниво на кислород, въпреки че водата може да дойде и от самия труп. При осапуняването имаме превръщане на мазнините и мастните киселини в адипоцир — вещество, което прилича на сирене, мирише лошо и е известно като „трупен восък“. В началото това вещество е бяло и прилича на сапун, но с времето се втвърдява. След като веднъж се образува, може да издържи много дълго време.
Но разграждането на един труп не е толкова просто, като да избереш вариант А, Б или В. Разлагането, мумифицирането и осапуняването могат да се наблюдават поотделно, но и в комбинация помежду си.
Тялото на Женвиев Дьосе беше лежало в уникална микросреда. Топлият въздух от отоплителната инсталация се бе задържал под завивките и дрехите й и така се беше получило нещо като миниатюрна фурна, в която трупът е бил обдухан от всички страни. И ето! Вариант Б.
Въпреки че косата й се беше запазила, чертите на лицето й напълно се бяха загубили. Лицевите мускули и очните ябълки бяха абсолютно изсъхнали. Крайниците и гръдният й кош бяха покрити с дебела и твърда обвивка.
Внимателно повдигнах раменете на Женвиев и огледах гърба й. По гръбначния стълб, таза и лопатките имаше останки от мускули и лигаменти, които приличаха на обработена кожа. Костите й се виждаха на местата, където тялото се е допирало до матрака.
Направих няколко кадъра с фотоапарата и след това отидох до осветения екран, на който се закачат рентгеновите плаки. Скелетът на Женвиев блестеше белезникав сред сивите светлосенки на тъканите и черните петна, останали от самия филм. Разгледах внимателно снимките.
Ламанш беше прав. Нямаше видими следи от насилие. Нямаше куршуми или части от тях, обвивки или следи от метал. По костите не се забелязваха нишковидни, линейни вдлъбнати или радиални фрактури. Нямаше дислокация на ставите. Нямаше чужди тела. Трупът трябваше да се почисти, за да може да се направи пълен оглед на скелета.
Върнах се при масата за аутопсии и внимателно огледах тялото на Женвиев от главата до петите. Търсих признаци на заболявания, наранявания и дейност на насекоми. Нещо, което би ми помогнало да определя времето и причината за смъртта й.
Както и при рентгеновите снимки, не открих нищо.
След това се опитах да разрежа коремната стена. Беше доста трудно, тъй като кожата и мускулите бяха станали много твърди. Най-накрая скалпелът ми успя да премине през тях. Когато уголемих разреза, вонята се понесе и изпълни цялата стая.
С доста усилия успях да направя отвор с размер приблизително двайсет квадратни сантиметра. Задържах дъха си, наведох се и с помощта на малко фенерче огледах отвътре корема на Женвиев.
Органите се бяха превърнали в тъмна гъста маса. Не забелязах нито една ларва, яйце или обвивка на какавида.
Изправих се, свалих очилата си и обмислих видяното до този момент.
Оглед: Дехидратация на външните тъкани. Оголване на скелета. Разрушаване на вътрешните органи. Не се наблюдава дейност на мухи и бръмбари.
Извод: Смъртта е настъпила предишната зима. Достатъчно отдавна, за да е налице разграждане на тъканите по време, когато наоколо няма насекоми. Женвиев Дьосе беше умряла месеци преди майка си.
Добре дошли в действителността. В криминалните сериали по телевизията всичко е прекалено лъскаво. В този случай не можеха да се определят ден, час и минута на смъртта. Състоянието на трупа не ни позволяваше да сме по-точни.
Не се спрях да се замисля какво може да означава всичко това. Женвиев, изсушена като със сешоар в леглото си. Дороте се присъединява към нея няколко месеца по-късно. А през това време Теодор управлява подводници на компютъра си.
Дадох нареждания как да бъдат почистени останките, свалих хирургичната престилка, измих се и се качих на дванайсетия етаж.
Възрастният мъж отново беше в кабинета си. Изслуша ме. Обичайното му изражение беше изчезнало, по лицето му се разбираше, че е напрегнат. Ламанш знаеше какво ще се случи с Теодор Дьосе. А също така и с Мишел Аселин.