— Подозираш, че жената от река Лак де дьо Монтан може да е жертва номер шест?
— Възможно е.
— Ще се захвана със случая още утре сутринта.
— Благодаря ти.
Той си тръгна, спря на вратата и се обърна.
— Как е Пийт?
— Възстановява се. Благодаря, че попита. Как е Лили?
— Добре.
— Добре.
Господи, пак го правим!
— Утре ще взема Чарли — казах аз.
— Няма нужда. Ще ти го донеса.
— Не е необходимо да го правиш.
— Служим и охраняваме — рецитира полицейското мото Райън. — Ще ти се обадя.
— Благодаря ти.
След като върнах на място и подредих останките от обгорелия труп на деветдесет и три годишния мъж, прибрах носилката, върху която лежеше, почистих и си тръгнах за вкъщи. Бърди ме посрещна на вратата.
Докато си обувах късите панталони, му обясних, че Чарли скоро ще дойде при нас. Изглеждаше въодушевен или по-скоро отегчен. При котките никога не можеш да кажеш със сигурност.
След вечеря с Бърди изгледахме повторението на един епизод от „Семейство Сопрано“ — този, в който Адриана изяжда боя. През цялото време непрекъснато вдигах слушалката на стационарния телефон. Проверявах го дали работи. След това я хвърлях обратно на дивана.
Райън не се обади. Нито се появи в апартамента ми тази вечер.
Въпреки че с Бърди си легнахме в единайсет, дълго време не успях да заспя. Прехвърлях в съзнанието си разговора ни в четвърта аутопсионна зала и изведнъж разбрах какво ме безпокои. Райън почти не се беше усмихнал и не се бе пошегувал. Това никак не беше типично за него.
Повтарях си, че се държа като объркана пубертетка. Райън е зает. Тревожи се за дъщеря си. За серийния убиец. За натрупването на ушна кал в ушите си. За петното от горчица върху вратовръзката си.
Но никак не бях убедена в това.
6
За почистване на труповете използвам система, която сама съм пригодила. В оригиналния си вид е предназначена за готвене в заведения. Състои се от водопроводна тръба и канал, механизъм за филтриране на мазнините, голям съд за варене, разделен на отделни части, и потапящи се кошници, като тези, които използват в ресторантите за пържене на картофи и риба.
В квадратните кошници поставям да се варят по-малки части на тялото — челюсти, ръце, стъпала, може и черепи. В големите правоъгълни кошници слагам дълги кости, гръдни кошове, тазови кости, след като лаборантите в моргата са отстранили всички меки тъкани. Загрявам водата, докато достигне температура точно под температурата на кипене, добавям детергент с ензими и разбърквам. Рецептата винаги е сполучлива.
Освен, разбира се, ако костите не са прекалено чупливи. Тогава, както се казва, „перем“ на ръка.
Тази сутрин „печката“ беше напълнена догоре. Трупът от река Лак де дьо Монтан. Части от овъгления пушач на Сантанджело. Женвиев Дьосе.
Разложените, напоени с вода трупове се поддават най-бързо на обработка. Затова трупът от реката, по който работеше Райън, беше готов пръв. Денис изваждаше костите точно когато влязох в лабораторията след сутрешното ни събрание.
Първо отворих кафявия плик и извадих снимките от мястото, където е било намерено тялото при река Лак де дьо Монтан и тези от аутопсията. Разгледах ги една по една, като започнах от откриването на трупа и стигнах до приключването на аутопсията.
Стана ми ясно защо Ламанш има нужда от помощ. Когато е било извадено от реката, тялото е приличало на кукла, покрита с мъх и мръсотия. Без коса. Чертите на лицето били напълно унищожени. Липсвали големи парчета плът, изядени от раците и рибите. Забелязах, че на единия крак на жената имаше къс червен чорап.
Започнах да възстановявам части от биологичния й профил. Това ми отне цялата сутрин. Бях помолила да ми съобщят веднага щом нещо пристигне от Рамуски, но никой нито се обади, нито се отби в лабораторията.
Никой, в това число и Райън.
Докато обядвахме, разказах на Ламанш какво бях открила за жената от река Лак де дьо Монтан. Той ми съобщи, че Теодор Дьосе е преминал през първия от поредицата психиатрични прегледи.
Според лекарите Дьосе нямаше никаква представа за смъртта на жена си и дъщеря си. Напълно объркан, той вярвал, че Дороте и Женвиев са отишли на черква и ще се върнат скоро, за да приготвят вечерята. Дьосе беше задържан в института „Филип Пинел“ — най-голямата психиатрична болница в Монреал.
Върнах се в лабораторията и там заварих костите от таза, предмишницата и крака на жертвата от пожара, поставени върху работната маса. Сложих си ръкавици, преместих останките върху друга работна маса и започнах прегледа.