Чарли беше в страхотна форма, подскачаше по пръчката си, плюеше семки и въртеше глава наляво и надясно, за да наблюдава котката. От време на време изстрелваше по някоя дума от черния си репертоар.
Райън зае мястото на Бърди на дивана. Аз заех своето, седнах и свих крака под себе си. Отново си казахме, че дъщерите ни са добре. Лили работеше като сервитьорка в кафе „Шерие“ на улица „Сен Дьони“. Кати беше на курс по испански в Сантяго, Чили.
Апартаментът ми в Монреал е малък. Кухня, спалня, хол и две бани. Единственото просторно помещение е холът. В двата срещуположни края има френски прозорци, северният гледа към двора, а южният — към миниатюрна зелена площ.
Каменна камина. Стъклена маса за хранене. Диван в жълто и синьо и още един, по-малък, само за двама души. Дограмата, корнизите и полицата над камината са в цвят череша.
Докато разговаряхме, погледът на Райън се местеше от един предмет на друг. Снимки на Кати. На по-малката ми сестра Хари. На племенника ми Кит. Керамична чиния, подарък от една възрастна жена в Гватемала. Дърворезба, изобразяваща жираф, купена в Руанда. Погледът му почти не срещаше моя.
Неизбежно заговорихме по служебни въпроси. Така и двамата бяхме на сигурна, неутрална почва.
След смъртта на партньора му преди няколко години Райън се занимаваше със специални задачи. Разказа ми за разследванията, които провеждаше в момента.
Три момичета бяха изчезнали. Две други бяха открити в или близо до вода. А сега и момичето от река Лак де дьо Монтан. Общо шест.
Разказах на Райън за обгорелия труп, за семейство Дьосе и за скелета от Римуски. Той ме попита кой е отговорен за последния. Описах му срещата ми с Хипо Талант.
Райън каза, че Хипо се намесва в случаите му на изчезнали хора и неразпознати трупове. След това, разбира се, преминахме към историите с Хипо. Как забравил пистолета си в мъжката тоалетна на една бензиностанция. Как издърпал заподозрян от един канал и панталонът му се сцепил на задника. Как един задържан си свършил работата отзад, в полицейската кола.
Разговорът беше сърдечен и приятелски. И, по дяволите, съвсем като между брат и сестра. Никой не говореше за миналото или за бъдещето. Никакъв физически контакт. Единственият, чиито думи имаха нещо общо със секс, беше Чарли.
В десет и половина Райън стана. Изпратих го до вратата. Всяка клетка в мозъка ми крещеше, че това, което се колебаех дали да направя или не, не е правилно. Мъжете мразят някой да ги пита какво чувстват. Аз също мразя.
Не за първи път пренебрегвах инстинктите си.
— Райън, нека поговорим. — Сложих ръката си на рамото му.
— Точно в момента Лили…
— Не — прекъснах го аз, — не е само Лили.
Яркосините му очи отказваха да срещнат моите. Замълча за миг, след това проговори:
— Мисля, че все още не си забравила съпруга си.
— С Пийт сме разделени от години.
Райън най-после ме погледна в очите. Усетих някаква гореща топка в стомаха си.
— Колко удобна дума — отбеляза той, — „разделени“.
— Мразя адвокатите и бумащината.
— Когато си с него, ставаш съвсем друг човек.
— Но той беше прострелян.
Райън не отговори.
— Преди семейното ми положение нямаше никакво значение — казах.
— Така е. Нямаше.
— А защо сега има?
— Не ви бях виждал заедно.
— И сега, след като ни видя, какво?
— Разбирам колко много държиш на него. — И преди да успея да кажа каквото и да е, той продължи: — И колко държа аз на теб.
Останах като зашеметена. За момент не можех да кажа нищо.
— И сега?
— Опитвам се да го преживея.
— Справяш ли се?
— Не съвсем.
Отвори вратата и си тръгна.
Лежах в леглото си, емоциите бушуваха в мен. Бях ядосана. Струваше ми се, че Райън се бе възползвал от мен. Накара ме да му задам толкова въпроси. Стремеше се всичко да изглежда съвсем незначително.
Дразнех се, че Райън се прави на обиден мъжкар.
Но за едно нещо беше прав. Защо не се бях развела с Пийт?
Трудно се засягам, но тая обидата до края на живота си. При Райън е точно обратното, обижда се лесно, но бързо прощава. Всеки от нас разбира чудесно настроенията на другия.