Райън в никакъв случай не се чувстваше пренебрегнат и с наранено честолюбие. Не можех да сбъркам сигналите, които подаваше.
За това най-силното чувство, което изпитвах, беше тъга. Райън се отдръпваше от мен.
Една сълза се отрони от очите ми.
— Е, добре, каубой — промълвих в самотното си легло. — Адиос.
7
Хари живее в Тексас, откакто напусна гимназия в годината, когато щеше да завърши. Дълга история. Кратък брак. Ето как преценява дали е удобно да се обади по телефона. Станала съм.
Започваше да се развиделява, когато мобилният ми телефон иззвъня.
— Будна ли си?
Присвих очи и погледнах към часовника. Шест и петнайсет. Също като кит, който води стадото си, Хари има нужда само от пет часа сън на нощ.
— Вече да.
По едно време сестра ми носеше фланелка, на която пишеше: „Никога не се оплаквай, никога не обяснявай“. И макар че е твърде небрежна, що се отнася до първата част на надписа, то по отношение на втората е абсолютно стриктна. Винаги следва прищевките си и не се извинява, каквото и да се случи.
И сега не се извини.
— Отивам в Каньон Ранч.
Хари е руса, дългокрака и полага огромни усилия да изглежда на трийсет. Въпреки че тази граница беше премината преди десет години, при подходяща светлина и с подходящите дрехи усилията й се увенчават с успех.
— Колко пъти ще ходиш на спа курорт тази година?
— Дупето ми виси, циците ми и те започват да провисват. Трябва да мина на зеленчуци и да потренирам. Ела с мен.
— Не мога.
— Ще продавам къщата.
Тази новина ме завари неподготвена.
— Така ли?
— Онзи задник се оказа ужасна грешка.
Предположих, че задникът е съпруг номер пет. Или шест? Опитах се да се сетя за името му. Доналд? Харолд? Не мога, отказвам се.
— Мисля, че ти намекнах, че той далече не е мечтата на всяко момиче.
— Намекна ми, че е глупав. Арнолдо не е глупав. Проблемът е, че не го бива особено в леглото.
Хари обожава секса. И много лесно се отегчава. Никак не ми се слушаше за креватните изпълнения на Арнолдо.
— Защо ще продаваш къщата?
— Прекалено голяма е.
— И когато я купи беше прекалено голяма.
Един от многото й съпрузи беше в петролния бизнес. Така и не разбрах какво точно означава това, но след краткия им брак във финансово отношение сестра ми се оказа доста добре.
— Имам нужда от промяна. Ела и ми помогни да огледам имотите.
— Наистина не мога.
— Върху нещо интересно ли работиш?
Замислих се, но реших да не споменавам скелета от Рамуски. Когато Хари се запали по нещо, става страшно. Освен това нямах никакви доказателства, че има връзка с Еванджелин Ландри.
— Сега е най-натовареният сезон.
— Имаш ли нужда от сестринска подкрепа?
Боже мили!
— Знаеш, че обичам да ми идваш на гости, но точно сега съм затънала в работа и няма да мога да ти отделя никакво време.
Настъпи тишина.
— Това, което ти казах за Арнолдо, не е съвсем вярно — проговори след малко. — Истината е, че хванах копелето в крачка.
— Съжалявам, Хари.
Наистина съжалявах. Въпреки че не бях изненадана.
— Да-а… Аз също.
Облякох джинси и едно поло, нахраних Бърди и напълних паничките на Чарли с вода и семена. Птицата подсвирна и ми каза да си разтреса дупето. Преместих кафеза му в хола и му пуснах диск с тренировъчни упражнения за какаду.
Когато пристигнах в лабораторията, видях, че в пощенската ми кутия няма нищо. Лампичката на телефона не светеше. На бюрото ми сякаш беше паднала лавина. Но между отломките нямаше розово листче със съобщения.
Обадих се в моргата. Костите от Рамуски не бяха пристигнали.
Добре, нещастнико. Давам ти време до обяд.
На сутрешното ни събрание ми възложиха нов случай.
Човекът, който купил едно погребално бюро, открил балсамиран и напълно облечен труп в ковчег в хладилната камера в мазето. Предишните собственици затворили бюрото преди девет месеца. Патологът Жан Пелетие искаше да погледна рентгеновите снимки и да дам мнението си. На формуляра беше написал: „Облечен официално и няма къде да отиде“.
Върнах се в кабинета и позвъних на моя позната, професор по биология в университета „Макгил“. Тя не се занимаваше с диатоми, но ми препоръча един от колегите си. Можех да изпратя пробите от река Лак де дьо Монтан утре късно следобеда.
След като опаковах чорапа, пробата от костта и подготвих необходимите документи, се заех със случая с изоставения труп, възложен ми от Пелетие.