Когато сравних рентгеновите снимки, направени преди и след смъртта, стана ясно, че починалият е ерген, няма деца и единственият му жив роднина — брат му, се е преместил в Гърция. Сметката за погребението е била платена преди две години с пощенски запис. След като го идентифицирахме, прехвърлихме топката на следователя.
Върнах се обратно в лабораторията. Костите на Женвиев Дьосе най-после бяха извадени от съда за варене. Прекарах остатъка от сутринта и част от следобеда, като ги разглеждах с новия си стереомикроскоп „Лайка“ с дигитално увеличение на образа. След като години наред стоях наведена над една антика и получих херния от вдигането й, сега притежавах истинско произведение на изкуството. Обичам новия си микроскоп.
Въпреки това увеличението не разкри почти нищо. Образувание върху костта и ставната повърхност между двете фаланги на средния пръст на десния крак. Асиметрична подутина в средата на предната част на десния голям пищял.
Като изключим следите от тези незначителни наранявания, по скелета на Женвиев нямаше нищо за отбелязване.
Обадих се на Ламанш.
— Блъснала е пръста на крака си и си е ударила пищяла — така обобщи находките ми.
— Точно така — съгласих се аз.
— Не е умряла от това.
— Не е.
— И това е нещо.
— Съжалявам, че няма какво друго да ти кажа.
— Харесваш ли новия си микроскоп?
— Резолюцията на екрана е впечатляваща.
— Радвам се, че си доволна.
Затварях телефона, когато Лайза влезе и донесе голяма картонена кутия. Беше вързала косата си на опашка и носеше сини хирургични панталони. Добре й стояха. Стегнато дупе, тънка талия и гърди с размера на Скалистите планини. Лайза беше много популярна сред ченгетата. Освен това беше най-добрата лаборантка в залата за аутопсии.
— Кажи ми, че ми носиш скелета от Римуски.
— Нося ти скелета от Римуски.
Лайза често разговаряше с мен на английски, за да упражнява езика. И сега постъпи така.
— Току-що пристигна.
Прелистих приложените документи. От моргата и от лабораторията бяха поставили входящи номера. Погледнах номера от лабораторията. НЛСМ — 57748. Останките са били конфискувани от агент Люк Тике, полицейски участък на Квебек, Римуски. Върху капака на кутията Брадет беше написал: „момиче в юношеска възраст, археологически“.
— Това подлежи на уточняване, всезнайко.
Лайза ме погледна въпросително.
— Онзи нещастник си въобразява, че разбира от антропология. Имаш ли много работа долу?
— Свършихме с аутопсиите за днес.
— Искаш ли да хвърлиш един поглед?
Знам, че Лайза се интересува от изследванията върху кости.
— Разбира се.
Взех формуляра, в който трябваше да отразя случая, а в това време тя постави кутията върху масата. Отворих капака и двете надникнахме вътре.
Поне за едно нещо Брадет беше прав. Костите не бяха на възрастен човек.
— Изглеждат много стари — отбеляза Лайза.
Добре, може би за две неща.
Скелетът беше жълтеникавокафяв и счупен на много места. Черепът беше деформиран, лицевите кости — силно увредени. Видях паяжини дълбоко в очните ябълки и в останките от носните проходи.
Извадих костите и ги подредих в анатомична позиция. Бяха леки като перце. Когато приключих, на масата се появи юношески скелет, от който липсваха някои части.
Направих инвентаризация. Липсваха шест ребра, повечето от костите на пръстите на ръцете и краката, една ключица, един голям пищял и лакътна кост. Нямаше ги и всичките осем резеца.
— Защо няма предни зъби? — попита Лайза.
— Те имат само по един корен. Когато венецът се разложи, няма какво да ги задържи на място.
— Има много поражения.
— Така е.
— Пре или постмортем? — Лайза питаше дали нараняванията са били получени преди или след смъртта.
— Предполагам, че повечето са след смъртта. Но ще трябва да огледам фрактурите под микроскоп.
— Скелетът е на млад човек, нали?
Пред очите ми проблесна образ. Момиче в бански костюм на плажа в Каролина. Носи малка бяла книга със зелен надпис. Чете стихове на глас със странен френски акцент.
Посочих проксималната дясна раменна кост, дисталната лява лакътна кост, проксималния ляв малък пищял и дисталната дясна бедрена кост.