— Забелязваш ли, че краищата на някои дълги кости изглеждат съвсем нормални, докато тези са нагънати и някак незавършени?
Лайза кимна.
— Това означава, че епифизите все още не са се сраснали с костта. Растежът не е завършил.
Вдигнах черепа и го обърнах.
— Базиларната структура също не е сраснала. Няма мъдреци, а вторите кътници почти не са износени.
Оставих черепа и взех една безименна кост.
— Всяка от двете кости, изграждащи таза, води началото си от три отделни кости — хълбочна, седалищна и срамна. По време на пубертета те срастват една за друга. — Посочих едва забележимо Y, което разделяше бедрената става на три части. — Виждаш ли тази линия? Срастването току-що е приключило, когато е настъпила смъртта. Като се имат предвид зъбите, дългите кости и тазът, спокойно мога да направя извода, че е била тринайсет или четиринайсетгодишна.
Еванджелин Ландри е затворила очи, скръстила ръце, духа свещичките. Четиринайсет свещи върху тортата.
— И тазовите кости показват, че става въпрос за момиче?
— Да.
— Бяла ли е?
— Определянето на расовата принадлежност ще е доста трудно, тъй като лицевите кости са раздробени, а небцето и резците липсват.
Взех черепа в ръце. Почувствах моментно облекчение.
— Носното отверстие е широко и кръгло. Долният ръб е счупен, но носното бодило изглежда малко. Тези белези не са европеидни. Ще узная повече, след като почистя мръсотията.
— Защо главата й изглежда така… — Лайза завъртя ръка, търсеше английската дума. — Странна?
— В пубертета черепните кости са все още широко отворени. — Говорех за извитите отвори между отделните кости на черепа. — След разлагането на мозъка вследствие на натиска костите могат да се свият, да се раздалечат или да се припокрият една друга.
— Натиск като при погребение?
— Да. Въпреки че черепните кости могат да се изкривят и вследствие на други фактори, като например излагане на слънчева светлина или на прекалено високи или ниски температури. Това явление се наблюдава често при черепи на деца.
— Има толкова много мръсотия. Мислиш ли, че е била погребана?
Тъкмо щях да й отговоря, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.
— Би ли проверила дали в кутията не е останало още нещо?
— Разбира се.
— Как вървят нещата, докторе? — Хипо Галант.
Прескочих любезностите.
— Скелетът на твоето приятелче Гастон пристигна от Римуски.
— Така ли?
— Според предварителния преглед става въпрос за момиче в юношеска възраст.
— Индианка ли е?
— Най-вероятно е със смесена расова принадлежност.
— Значи костите не са чак толкова древни?
— Сухи са, по тях няма меки тъкани, не миришат, така че се съмнявам смъртта да е настъпила през последните десет години. Това е всичко, което мога да кажа в момента. Имат нужда от обстойно почистване, а то трябва да се извърши на ръка.
— Има ли останали зъби?
— Има няколко зъба, но не е ходила на зъболекар.
— Ще направиш ли ДНК-анализ?
— Ще отделя проби, но ако няма запазени органични елементи, нищо няма да се получи. Дълбоко в процепите, както и в мозъчната кухина, има навлязла пръст. Това предполага, че по някое време е била погребана. Честно казано, подозирам, че следователят в Римуски може да се окаже прав. Възможно е останките да са изплували при наводнение на някое старо гробище или да са били откраднати по време на археологически разкопки.
— Няма ли да използваш въглерод четиринайсет или някоя друга модерна джаджа?
— Освен в някои много специфични случаи датирането с въглерод четиринайсет се прилага само когато обектите са на стотици години. Освен това, ако докладвам, че момичето е починало преди половин век, останките няма да подлежат на ДНК-анализ, изследване с радиоактивен въглерод или на какъвто и да е друг тест.
— Мислиш ли, че ще успееш да се справиш?
— Ще се постарая.
— Какво ще кажеш да поговоря с оня тип, дето държеше костите? Да се опитам да разбера откъде ги има.
— Би било добре.
Затворих телефона и се обърнах към Лайза.
— Защо тази изглежда различна? — сочеше втората дясна метакарпална кост.
Беше права. Въпреки че беше покрита с мръсотия, една от костите на пръстите сякаш не пасваше.
Почистих я от пръстта, доколкото можах. Внимавах да не я увредя и я поставих под моя прекрасен нов микроскоп. Нагласих увеличението на максимум и фокусирах, докато дисталният край на костта запълни целия екран.